2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
ГР. София, 29.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.10.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №497/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. М., действащ като ЕТ „Р. М.”, срещу въззиввното определение на Апелативен съд П. /АС/ по ч.гр.д. №798/10 г., с което е потвърден отказът на първоинст. съд ищецът / касатор/ да бъде освободен от внасяне на държавна такса по делото, в размер на 5 827 лв. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.3. Сочи като съществени за производството процесуалните въпроси: как следва да се ценят недекларираните в декларацията по чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства – като съществуващи, с оглед наказателната отговорност за невярна декларация или като несъществуващи, което следва от непосочването им; ако някои от обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК не са установени и са необходими доказателства за тях, следва ли молбата за освобождаване от д.т. да се остави без движение с указания към молителя да отстрани констатираните нередовности и представи нужните доказателства.
Въпросите са от значение за производството, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, при специфичните за това основание цел и предпоставки, указани в ТР №1/10 г. Разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК /чл.63,ал.1, б.”б” от ГПК, отм./ не е неясна или непълна, застъпена е и в практиката. В текста й са посочени обстоятелствата, които съдът взема предвид във всеки отделен случай, по молба за освобождаване от държ. такса.
Ищецът е декларирал, че притежава /изцяло или отчасти/ 6 недвижими имота – по един жилищен / двуетажна жил. сграда/, курортен /бунгало/ и стопански /конюшня/, едно дворно място и ид.части от зем. земи и гори в землището на[населено място]. Развива дейност като ЕТ, според посоченото в исковата молба, получава и пенсия от 143 лв.. РС е събрал допълнително информация, че регистрацията на съпругата му като безработна е снета /прекратена/ и тя е в Г. и че задочното обучение на пълнолетния му син не е поради липса на средства за редовната форма. При тези данни първоинст. и въззивният съд са посочили, че за ищеца не може да се направи изводът, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавната такса. Констатираната липса на пълни данни за доходите на съпругата му и за разходите за лекарства при тежкото заболяване , от което страда и 60 процентната му инвалидност, са само съпътствуващ мотив към основния – декларираното от ищеца негово и на семейството му имуществено състояние не сочи на предпоставящата освобождаване от държавна такса невъзможност да я заплати.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд П. по ч.гр.д. №789/10 г. от 12.08.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: