2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4246/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 28.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4246/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 53/20.04.2015 год., постановено по в.гр.дело № 124/2015 год. по описа на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 1966/19.12.2014 год. по гр.дело № 1135/2014 год. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, девети състав за отхвърляне предявените от С. Т. Ч. и Б. Д. Ч. против Д. В. М. и К. И. М. установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК за следния недвижим имот: втори жилищен етаж със застроена площ от 121.30 кв.м., състоящ се от спалня, детска, дневна с кухня, тоалетна, баня, дрешник и коридор и трети жилищен етаж със застроена площ от 124.30 кв.м., състоящ се от спалня с тераса, детска, дневна с кухня, тоалетна, баня, дрешник и коридор, в сграда с идентификатор 10135.5504.310.1 с административен адрес В., ул.”А. М. (бивша [улица]) № 7.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите С. Т. Ч. ЕГН [ЕГН] и Б. Д. Ч. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], представлявани от адвокат К. М., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпросите:
1. Следва ли във въззивната инстанция да се допускат своевременно направени доказателствени искания в исковата молба при условие, че първата инстанция е пропуснала в доклада си по чл.146 от ГПК да се произнесе по някое от тях?
2. Какъв е начинът, по който може да се реализира упражняването на фактическа власт върху недвижим имот?
От ответницата по касация Д. В. М. ЕГН [ЕГН], представлявана от адвокат Д. Г. Б. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
От ответника по касация К. И. М. ЕГН 57122300940, представляван от адвокат Е. Г. Д., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че пасивно субективно съединените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са недоказани тъй като строежът на надстройката над сградата на В. И. М., починал на 23.07.2011 год. (едната от калканно разположените едноетажни жилищни сгради – на другата е собственик ответника по спора и негов брат К. И. М.) и баща на ответницата по спора Д. В. М., е започнал през 1996 год. без да е получено разрешение за строеж в нарушение на нормата на чл.242 от ППЗТСУ(отм.) във връзка с чл.55 и сл. от ЗТСУ(отм.) и чл.224 и сл.ППЗТСУ(отм.), за което е съставен на 09.09.1996 год. от [община], район „А.” акт за административно нарушение като съгласно обяснителната записка към техническия проект, издаден въз основа на виза за проектиране и одобрен идеен проект е предвидено изграждането на пет жилища, две от които са изградените-процесни. След пространен анализ на свидетелските показания е направен извод, че строителството е било завършено най-късно до 2000 год., но към този момент Ч. не са се нанесли да живеят в тях тъй като довършителните работи на втория етаж са извършени през 2007 год., а не е установено в периода 2000-2007 год. да са упражнявали фактическа власт, нито да са имали намерение за своене още повече, че новоизградените етажи са владени от В. И. М. до смъртта му през 2011 год. като е съобразено, че са предлагали на наследничката по закон да закупят втория етаж, т.е. налице е признаване правото на собственост, което прекъсва придобивната давност съгласно чл.116, б.”а” от ЗЗД във връзка с чл.84 от ЗС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Приложените решения на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, постановени в производства по чл.290 от ГПК, касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 412/02.12.2014 год. по гр.дело № 1810/2014 год. на четвърто отделение се отнася до искове за установяване на дискриминация при отчитане предвиждането на чл.266, ал.3 от ГПК с оглед наличието на извинителна причина за допускане на доказателства от въззивния съд и приетото от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС;
Решение № 123/2014 год. от 22.01.2015 год. по гр.дело № 137/2014 год. на второ отделение касае непълен доклад по чл.146 от ГПК понеже съдът се е задоволил само да квалифицира иска докато в настоящото производство е налице доклад относно обитавания (втори) етаж,, тъй като третият етаж като недовършен е използван за склад.
Решение № 63/05.04.2013 год. по гр.дело № 558/2012 год. на трето отделение е по трудов спор като по иска на основание чл.225 от КТ е прието, че ограничителните правила по чл.147, чл.159 и чл.266, ал.1 от ГПК не са приложими и страната може да ангажира доказателства за оставане без работа;
Решение № 108/10.07.2013 год. по гр.дело № 814/2012 год. на първо отделение по искове с правна квалификация чл.108 от ЗС касае пропуск на районния съд като основание за въззивно обжалване – отказ за издаване на съдебно удостоверение, с което въззивниците да се снабдят с доказателства за спорно обстоятелство – чл.266, ал.3 във връзка с чл.146, ал.2 от ГПК;
Решение № 157/08.11.2011 год. по гр.дело № 823/2010 год. на второ отделение се отнася до приложението на нормата на чл.272 от ГПК;
Решение № 110/01.04.2014 год. по гр.дело № 1237/2013 год. на четвърто отделение е по въпроса как следва да процедира въззивния съд, когато не е направен доклад по делото;
Решение № 125/12.09.2012 год. по гр.дело № 1135/2011 год. на второ отделение касае съдебна делба при констатирани нарушения на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест при оспорване неистинност на документ с оглед разпоредбите на чл.193, ал.1, 2 и 3 от ГПК във връзка с чл.146, ал.1 и ал.2 от ГПК и чл.266, ал.3 от ГПК;
Решение № 117/26.04.2011 год. по гр.дело № 718/2010 год. на първо отделение се отнася до въпрос за възможността да се придобива по давност обект, собственост на Ж.;
Решение № 220/19.11.2014 год. по гр.дело № 2173/2013 год. на трето отделение касае въпроса нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК елемент ли е от фактическия състав на чл.79 от ЗС и с него установява ли се датата, на която е придобито правото на собственост.
Решенията на Върховния касационен съд, Търговска колегия, двете на първо отделение, са неотносими към спора: № 83/20.08.2014 год. по т.дело № 1109/2012 год. е по въпроса за възможността въззивният съд да приеме едва с решението си за спорен определен факт, ако същият е бил веднъж вече надлежно отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с извършения доклад по делото, съгласно чл.146, ал.1, т.т.3 и 4 от ГПК, а № 114/26.10.2012 год. по т.дело № 907/2011 год. касае въпроса за процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок водят – недопустимост или неправилност на решението.
Отделен е въпросът, че така поставените въпроси касаят оплаквания за неправилност на въззивното решение съгласно чл.281, т.3 от ГПК.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на сумата 3 857 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53/20.04.2015 год. по в.гр.дело № 124/2015 год. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав.
ОСЪЖДА С. Т. Ч. ЕГН [ЕГН] и Б. Д. Ч. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Д. В. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 3 857/три хиляди осемстотин петдесет и седем/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ