5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
Гр.София, 13.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3349 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 188/19.06.15г., постановено по т.д.№ 294/15г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 30/16.02.15г. по т.д.№ 134/14г. на Добричкия окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата от 29378 лв., представляваща договорна неустойка в размер на 50% от платената цена по договор за продажба от 26.03.13г. съгласно чл.10, ал.3 и евентуалния иск за същата сума, като част от обезщетение в общ размер от 117514 лв., представляваща двукратния размер на платената цена по договора съгласно чл.334, изр.3 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор от 26.03.13г. и допълнително споразумение към него от 05.12.13г. касаторът като купувач е заплатил на ответника сумата от 58757 лв. за доставка на хедер, пригоден за използване от комбайн „Claas M. 208”. С допълнителното споразумение страните са се съгласили, че е установена техническа несъвместимост по време на експлоатацията между предадената вещ по договора и комбайна, като са се договорили продавачът да заплати на купувача сумата от 3500 евро при подписването му и в срок до 15.08.14г. още 3500 евро, които суми представляват обезщетение за преки и непреки имуществени вреди, претърпени от купувача от установените недостатъци на продадената вещ, както и до 15.08.14г. продавачът да достави на купувача същата вещ. Уговорката в чл.10, ал.3 от договора от 26.03.13г. е била, че при разваляне на договора неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 50% от цената. По делото е било безспорно, че купувачът е развалил договора и с първоинстанционното решение, в която част същото е влязло в сила като необжалвано, продавачът е осъден да върне платената цена от 58757 лв. и да плати неустойката в размер на 3500 евро по споразумението от 05.12.13г. Решаващият състав е изложил съображения, че претендираната неустойка по чл.10, ал.3 от договора от 26.03.13г. не се дължи, тъй като със споразумението от 05.12.13г. е договорено заплащане на обезщетение поради техническата несъвместимост на вещта и доставяне на нова вещ, което представлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. С оглед на уговорките на страните в споразумението клаузата по чл.10, ал.3 от основния договор не е възпроизведена, поради което следва да се счита за погасена. По евентуалния иск съставът на апелативния съд е приел, че не е налице постигната уговорка между страните за предварително плащане на цената съгласно чл.334, изр.3 ТЗ. Уговорката в основния договор е била за плащане на 80 % от цената в деня на доставката, а по споразумението продавачът е доставил вещта, за която цената е заплатена. Допълнителен аргумент е изведен и с оглед на предвиденото обезщетение във връзка с вредите от доставената вещ, поради което при възмездяване на вредите от недоставянето й би се стигнало до неоснователно обогатяване.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1.Когато продавачът по договор за търговска продажба не е изпълнил точно задължението си поради това, че доставената вещ не отговаря на договорените параметри и страните се споразумеят да удължат срока на изпълнението, за да може той точно да изпълни задължението си съобразно първоначално договорените условия, съставлява ли постигнатото споразумение обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД?. По този въпрос касаторът се позовава на решение № 138/22.08.13г. по т.д.№ 27/12г. на ІІ т.о. и решение № 130/24.03.09г. по т.д.№ 650/08г. на ІІ т.о., решение № 210/22.12.14г. по т.д.№ 4090/13г. на І т.о.; 2.Когато продавачът по договор за търговска продажба, в който се съдържа клауза за заплащане на неустойка поради пълното му неизпълнение, съставляващо основание той да бъде развален, не изпълни точно задължението си да достави вещ с определени качествени параметри, но страните се споразумеят договорът да бъде изпълнен реално, като се разсрочи задължението на продавача и той заплати обезщетение поради забавено изпълнение на задължението си, без изрично да се посочи, че първоначалната уговорка за неустойка отпада, може ли да се приеме, че тази последваща уговорка за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение отменя първоначалната уговорка за пълно неизпълнение?. Касаторът сочи решенията, описани в т.1; 3.Когато по договор за търговска продажба купувачът изплати предварително пълния размер на договорената продажна цена, без това изрично да му е вменено като задължение, но продавачът не изпълни точно задължението си и с допълнително споразумение страните разсрочат същото и договорят изрично, че считат цената за напълно платена преди падежа на задължението за предаване на вещта, може ли в този случай договорът да се квалифицира като такъв по чл.334 ТЗ?. Касаторът твърди противоречие с решение № 206/07.12.10г. по т.д.№ 623/09г. на ІІ т.о.; 4.Обвързваща ли е за съда правната квалификация на договор, заявен от ищеца като основание на исковата претенция, дадена от ищеца с допълнителна искова молба по реда на чл.372 ГПК, или той трябва да я определи служебно като изхожда от съдържанието на насрещните престации, които формират съдържанието му?. Касаторът се основава на решение № 260/08.08.11г. по гр.д.№ 1001/10г. на І г.о., решение № 132/21.03.11г. по гр.д.№ 1725/09г. на І г.о. и решение № 193/02.02.15г. по т.д.№ 2565/13г. на ІІ т.о.; 5. Когато заявената претенция се основава на различни фактически и правни основания, допустимо ли е алтернативната претенция, заявена при условията на евентуалност, да бъде отхвърлена въз основа на фактическите твърдения, с които е обоснована главната претенция?. Касаторът се позовава на решение № 72/29.07.13г. по гр.д.№ 402/12г. на ІV г.о.
Поставените от касатора първи и втори въпроси са от значение за произнасянето на въззивния съд по предявения главен иск за заплащане на неустойка във връзка с изложените съображения за характера на споразумението между страните от 05.12.13г. Въпросът за постигнато съгласие за новиране на задължение между страните е разрешен с цитираната от касатора практика на ВКС в решение № 138/22.08.13г. по т.д.№ 27/12г. на ІІ т.о. и решение № 130/24.03.09г. по т.д.№ 650/08г. на ІІ т.о., решение № 210/22.12.14г. по т.д.№ 4090/13г. на І т.о. В тези решения са разгледани споразумения за новиране на задължения по други видове договори (кредит, лизинг), като касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по въведения първи въпрос, чийто отговор би бил от значение и за втория въпрос. Третият въпрос е свързан с произнасянето на въззивния съд по евентуалния иск, поради което същият би имал значение при сбъдване на условието за разглеждане на евентуалния иск – отхвърляне на главния иск. В този смисъл по наличието на основанията по чл.334 ТЗ съставът на ВКС ще се произнесе с решението по същество на касационната жалба. Четвъртият и петият въпроси са въведени с оглед на доводите за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд и по същите настоящият състав ще се произнесе с решението по чл.290 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: Когато продавачът по договор за търговска продажба не е изпълнил точно задължението си поради това, че доставената вещ не отговаря на договорените параметри и страните се споразумеят да удължат срока на изпълнението, за да може той точно да изпълни задължението си съобразно първоначално договорените условия, съставлява ли постигнатото споразумение обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 587,56 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 188/19.06.15г., постановено по т.д.№ 294/15г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 30/16.02.15г. по т.д.№ 134/14г. на Добричкия окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата от 29378 лв., представляваща договорна неустойка в размер на 50% от платената цена по договор за продажба от 26.03.13г. съгласно чл.10, ал.3 и евентуалния иск за същата сума, като част от обезщетение в общ размер от 117514 лв., представляваща двукратния размер на платената цена по договора съгласно чл.334, изр.3 ТЗ.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 587,56 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.