О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
Гр.С., 28.08.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 17.05.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 870/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. Комитски от [населено място], чрез процесуален пълномощник – адв. В., срещу решение № 6/09.01.2017 г. по в.т.д. № 284/2016 г. на ОС – Русе, в частта, с което е потвърдено решение № 48/11.01.2016 г. по гр.д.№ 173/2015 г. на РС – Русе в частта за признаване съществуването на вземане на С. ЖЕНЕРАЛ Е. АД [населено място] против касатора в размер на 22 678.69 лв., представляващо главница по договор за кредит „Е.” № 62746/24.04.2008 г., на основание чл.422 ал.1 ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност, представляващи касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, а именно процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане или за постановяване на решение по същество, с което искът против него да бъде отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на обжалваното решение до касационна проверка е основано на следните правни въпроси: Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл.271 и чл.272 вр. чл.236 ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на съдебния акт всички доводи и възражения на страните; Необсъждането на конкретно заявени доводи и възражения и неизвършването на самостоятелна преценка на същите, както и на събраните пред двете инстанции доказателства, води ли до невъзможност на въззивния съд като съд като инстанция по същество да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове; като се твърди, че въпросите са разрешени от ОС – Русе в противоречие със задължителната практика на ВКС, съответно приложена – основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касация – С. ЖЕНЕРАЛ Е. АД [населено място], чрез процесуален пълномощник – ю.к. С., в срока по чл.287 ал.1 ГПК заявява становище, че не е налице законното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид становищата на страните чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима – изхожда от легитимирано лице, насочени е против подлежащ на касационно обжалване въззивен акт и е депозирана в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови акта си, въззивният съд е изложил подробни съображения по оплакванията във въззивната жалба, които е счел за основателни и относно които е формирал изводи, различни от тези в първоинстанционното решение. По останалите оплаквания, касаещи въпроса, дали надлежно е обявена предсрочната изискуемост на кредита от страна на банката, съставът на въззивният съд е споделил изцяло изложените в решението на Р. мотиви за установена изискуемост на усвоената и непогасена главница по кредита в размер на 22 678.69 лв., поради което се е възползвал от нормата на чл.272 ГПК. Фактическите и правни изводи, които въззивният съд е споделил, са следните: Спорният момент по делото е дали към датата на подаване на заявлението по чл.417 т.2 ГПК вземането на банката е било изискуемо. Р. изрично е съобразил указанията на т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а по конкретните възражения на ответника е приел, че към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е приложена покана, в която банката е направила изявление, че на основание чл.8 ал.2 от договора за кредит обявява задълженията по същия за предсрочно изискуеми. За неоснователно е счетено възражението, че поканата не изхожда от ищеца, т.к. не било ясно от кого е подписана, с оглед това, че изявлението е отправено от името на търговец, който не е възразил относно липса на представителна власт и следователно действията се считат потвърдени по смисъла на ТЗ. Представено е и известие за доставяне на поканата, удостоверяващо връчването й на получателя на 28.08.2009 г., чрез упълномощено лице, находящо се на адреса на длъжника, посочен в договора за кредит /Х. К./. Съдът е намерил, че в случая е изпълнена клаузата от договора за кредит за фингирано връчване /част ІІ, чл.16 ал.2/, доколкото съобщението е изпратено на адреса, уговорен от страните като адрес за кореспонденция по договора и няма данни той да е променян. При осъществяването на договорената от страните фикционна предпоставка /включваща изпращане на съобщението на посочения в договора адрес, ведно с отбелязване от пощенския оператор за неговото доставяне на конкретна дата/, се приема, че същото е връчено на адресата.
С оглед така формираната правна воля на съда, настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно разясненията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Възраженията на ответника, за които се твърди, че са останали неразгледани от въззивния съд в нарушение на процесуалните правила, касаещи фактическото получаване на изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, са ирелевантни за разрешаването на спора, с оглед клаузата на чл.16 от договора за кредит, уреждаща извършването на кореспонденция във връзка с договора. В хода на първоинстанционното производство не е оспорена действителността и приложимостта на посочената уговорка и съответно тя е била съобразена от съдилищата. Съдът, включително и въззивният, има задължение да се произнася само по тези възражения, доводи и доказателства, които, освен че са своевременно ангажирани, са и действително относими към спорния предмет. В случая, оспорването на определени факти по получаването на волеизявлението на банката по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ би имало такава характеристика, ако съдът не се беше позовал на факта, че страните са уговорили предварително /а и допустимо/ реда за осъществяване на кореспонденцията между тях и че същият е спазен.
По тези съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд е неоснователно. С оглед изхода от спора в настоящата инстанция и направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, в негова полза следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 6 от 09.01.2017 г. по в.т.д. № 284/2016 г. на ОС – Русе в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н. С. Комитски от [населено място] да заплати на С. ЖЕНЕРАЛ Е. АД [населено място] съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция, в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: