О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 22.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №656/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Пловдивска апелативна п. , срещу решение № 21 от 04.02.2009г по гр.дело № 1215/2008г. на Пловдивски апелативен съд , с което в една част- по отношение началния момент на лихвата , е изменено , а в останалата част е оставено в сила първоинстанционното решение №1452 от 15.10.2008г на Пловдивски окръжен съд по присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева , по иск на Р. И. Р. на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ . В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по два съществени въпроса на материалното право. Като доказано основание по специалния закон съдът е приел случай , при който прекратяването на досъдебното наказателното производство срещу конкретен обвиняем ,след преквалификация , е обусловено от давност . На следващо място има несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай,поради завишаване. Поставя се и процесуалния въпрос за противоречиво прилагане на чл. 188 от ГПК (отм)във връзка с обсъждането на доказателства за преки вреди и обсъждането им . Разрешението, дадено по тези въпроси , е в противоречие с практиката ,респ. те са противоречиво решавани , приложени са решение №1599/22.06.2005 на ІV г.о и реш. № 48/04.02.2004г на ІV г.о на ВКС . Спрямо тези решения и в обосновка на допускане на касационна проверка се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК,като с поставения въпрос се свърза оплакването ,че въззивния съд не е преценил правилно доказателствата и е завишил размера на обезщетението
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решения на Върховния касационен съд по искове на основание чл. 2 от ЗОДОВ , в които при безспорно установени предпоставки за отговорност на Прокуратурата размерът на обезщетението е определен съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това обстоятелства и с оглед константното в практиката разбиране , че неимуществените вреди са индивидуално определяеми .
Противоречие на присъденото в конкретния случай обезщетение с практиката на Върховния касационен съд по чл. 52 от ЗЗД приложените решения не обосновават, тъй като не се касае нито за разлика в критериите , нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма . Повдигането на обвинение спрямо гражданин засяга неимуществената му сфера, въпрос на конкретно доказаване е в каква насока и в каква степен . Щом обстоятелствата са съобразени и обсъдени в съответствие с константната за тези дела практика на Върховния касационен съд, постановяването на различни по размер обезщетения и приемането на различни по обем вредоносни последици за конкретните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Не са такъв довод и общите, бланкетни касационни оплаквания за необсъждане на доказателствата. Атакуваното решение не поставя спорна проблематика по чл. 52 от ЗЗД, тъй като въззивният съд е приложил указаните в задължителната практика критерии при определяне на обезщетението по размер .
Неоснователен е доводът за противоречиво дадено разрешение във връзка с основанието на иска и предпоставките за отговорност на Прокуратурата по чл. 2 т.2 от ЗОДОВ за случай , при който досъдебното производство по конкретно обвинение , е прекратено като недоказано – чл. 237 ал.1 т.2 от НПК (отм) и това основание е посочено изрично в прокурорското постановление Фактите , на които Прокуратурата е основавала възраженията си, са ирелевантни за квалификацията на конкретния иск . Съобразяването на обективните факти като основание на иска в настоящия случай е съобразено с указанията по Тълкувателно решение №3/2004г на ОСГК .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 21 от 04.02.2009г по гр.дело № 1215/2008г. на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .