Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1270_11_opr288_87(3)zzd
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
С., 02.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1270 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. и Г. С. Д. срещу въззивно решение от 08.07.2011 г. по гр.д. № 233 /2011 г. на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 17.12.2010 г. по гр.д. № 4957 /2010 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е уважен иск на Г. Р. П., починал в хода на производството и заместен в производството от правоприемниците му Д. Г. П., И. Г. Р. и В. Г. Р. срещу жалбоподателите с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне до размера на 1 /2 ид.ч. на договор между Н. Д. П., сключен със съгласието на ищеца Г. Р. П. от една страна и жалбоподателите от друга за прехвърляне на право на собственост върху дворно място в [населено място] с три постройки с площ. по 30-38 кв.м., при запазване пожизнено на правото на ползване за прехвърлителката и съпруга и срещу задължение за издръжка и гледане.
Договорът за издръжка и гледане е развален до размера на наследствените права на първоначалния ищец – преживял съпруг – 1 /2 ид.ч., след неговата смърт спорът е продължил като спор между наследници.
Жалбоподателите твърдят, че в обжалваната от тях част решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещните страни не изразяват становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е оценяем и с цена над 5,000 лева.
Въззивният съд е приел, че страните по договора са били обвързани от него, прехвърлителката е починала, жалбоподателите не са изпълнили задълженията си по договора по отношение на ищеца : жалбоподателите не са гледали ищеца – бенефициент по договора, който е изпаднал в тежко здравословно състояние, бил е в болница в безпомощно състояние, жалбоподателите не са му заплащали издръжка, за каквато следва да се приеме, че са задължени (изпратили са само един пощенски запис за 30 лева), жалбоподателите не са поискали трансформация на задължението си, обработвали са само двора; въззивният съд е приел, че възражението на жалбоподателите за липса на съдействие от страна на лицето, чиято грижа са поели, е неоснователно, до този момент жалбоподателите не са изпълнявали задълженията си по договора, те вече са били неизправна страна, но дори и кредиторът да е бил неизправен, жалбоподателите е следвало да искат трансформация на задълженията си, което не са направили.
Жалбоподателите извеждат следните въпроси :
1. Процесуалноправен: дали като не е направил преценка за основателността на възраженията на жалбоподателите за липса на тяхно виновно поведение, въззивният съд е нарушил трайната практика на съдилищата и ВС. Жалбоподателите не сочат съдебни решения, за които да твърдят че отразяват тази практика.
Въпросът е обуславящ, но видно от изложеното по-горе, въззивният съд е обсъдил възражението и е изложил мотиви за неговата неоснователност.
2. Материалноправен: дали предаването на владението на имота е условие приобретателите да започнат да изпълняват задълженията си по договора (да гледат и издържат прехвърлителката и бенефициента) и дали то не е причина за невъзможността за изпълнение на задълженията им, която не може да им се вменят във вина (възражение по чл.81 ЗЗД), защото според жалбоподателите владението е предпоставка за полагането на ежедневните грижи и издръжка. Твърдят противоречие с т.4 на ТР № 30 /17.06.1981 г. по гр.д. № 2 /1981 г. на ОС ГК. В мотивите на т.4 на това ТР се съдържа изложение в смисъл, че характерна особеност на договора за прехвърляне на право на собственост срещу поемане на задължение за издръжка и гледане е, че прехвърлителят на вещното право или правото на собственост е предал владението на приобретателя; с оглед на този именно факт той черпи своето основание да очаква и изисква получаването на дължимите му се насрещни престации – издръжката и гледането.
Въпросът не е обуславящ, посочените мотиви визират други факти, в случая между страните по договора е постигнато съгласие за запазване от прехвърлителя на право на ползване върху имота и за учредяване на такова в полза на бенефициента (първоначалния ищец), при което за прехвърлителката не е възникнало задължение да предава фактическата власт на жалбоподателите.
Следователно не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, ответниците не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.07.2011 г. по гр.д. № 233 /2011 г. на Русенския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.