2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр.София, 21.09.2011.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:стоил сотиров
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 463 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по жалба на А. М. Т. срещу определение от 23.06.2011г. по гр.№1162/2011г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено определение по гр.д.№11052/2010г. на РС Варна за присъждане разноски на адв. А. Н., назначена за особен представител на А. Т..
Жалбоподателката адв. А. Н. поддържа, че с определението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да се допусне касацинно обжалване на същото. Моли определението да се отмени и да й бъде присъдено възнаграждение за участието й по делото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, при за установено следното:
Въззивният съд е установил, че с определение от 10.12.2010г. адв.А. Н. е назначена от РС Варна за особен представител на А. Т. на основание чл.47, ал.6 ГПК и чл.21, т.3 от Закона за правната помощ.Като е констатирал, че ищцата И. С. е осводено от държавна такса на основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК в производството по иска й с правно основание чл.45 ЗЗД, е приел, че адвокатът, назначен за особен представител на ответника по иска,следва да извърши отчет за свършената работа за определяне и заплащане на адвокатско възнаграждение то Наредбата за безплатната правна помощ. При тези данни въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е определил на особения представител адвокатско възнаграждение, което да бъде изплатено от бюджета на съда.
Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че частната жалба срещу постановено от въззивният съд определение не следва да бъде разгледана по същество.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване пред ВКС жалбоподателката не се позовава на основанията визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и не е изпълнила основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, Частната жалбоподателка не е изложила никакви твърдения счита ли, че поставеният въпрос за приложението на чл.83 ГПК, по който се е произнесъл въззивният съд, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Оплакваниета в жалбата са за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, но такава проверка може да се извърши от ВКС едва след като този акт бъде допуснат до касационно обжалване. В случая не е налице процесуален въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради което същият не следва да се допуска.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.06.2011г. по гр.№1162/2011г. на Окръжен съд Варна по жалба на адв. А. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: