3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София, 28.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №41/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. България, чрез прокурор от А. прокуратура В. Търново , срещу решение № 174 от 05.10.2010г по гр.дело № 359/2010г. на В. апелативен съд , с което потвърдено първоинстанционното решение № 164 от 12.04.2010г на П. окръжен съд по присъдени обезщетения за неимуществени вреди до размера на сумата 33 000 лева и 3350 лв. имуществени вреди , по искове на Р. Г. М. на основание чл. 2 т.1 и 2 от ЗОДОВ .
В изложение от страна на П.,включено в жалбата ,се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай, поради завишаване . Съображения за наличие на конкретно основание по чл. 280 ал.1 от ГПК ,включително във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия на чл. 52 от ЗЗД, не са развити , но се изтъкват като противоречащи на обжалваното решения № 1144 от 20.06.2003г І. Г.о на ВКС , реш.№1662/1994г на ІV г.о и реш.№1017 от 15.12.2005г І. Г.о на ВКС .В допълнително изложение се изтъква ,че е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК поради необоснованост ,неправилно е приета за доказана причинната връзка и вредата ,поради това е нарушен и критерия на чл. 52 от ЗЗД в противоречие с практиката .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Без да формулира правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решения на Върховния касационен съд по искове на основание чл. 2 от ЗОДОВ , в които при безспорно установени предпоставки за отговорност на П. ,размерът на обезщетението е определен съобразно конкретните случаи, предвид тежестта на обвинението и предвид на това дали ищецът е бил задържан под стража , за какъв преиод и др. , при изследване на релевантните за това обстоятелства .В приложените решение са обсъждани и въпроси , свързани с приложното поле на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ (реш.№1017/2005г ІVг.о),или с основанието за отговорност в хипотезата на чл. 2 т.6 от ЗОДОВ (реш. № 1144 от 20.06.2003г І. Г.о на ВКС , реш.№1662/1994г на ІV г.о ), коментирана е отговорността и на други ответници по тези дела ,привлечени наред[населено място] и пр. Неясно остава какво отношение имат приложените решения към решаващите изводи на В. апелативен съд и къде П. съзира противоречието , от което черпи довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 от ГПК .
Липсва формулиран правен въпрос във връзка с оплакването за неправилно тълкуване и противоречиво прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Противоречие на присъденото в конкретния случай обезщетение с практиката на Върховния касационен съд приложените решения не обосновават , тъй като не се касае за разлика в критериите по неговото определяне ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт, или правна норма. Различните по размер обезщетения за различните случаи поначало не са приемлив довод за наличие на хипотеза,въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК .Не са такъв довод и общите, бланкетни касационни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението с оглед приетия за установен размер на вредата или за наличие на причинна връзка .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 174 от 05.10.2010г по гр.дело № 359/2010г. на В. апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .