О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
С. 13.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : М. И.
И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 422 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура”,чрез Областно пътно управление [населено място],чрез процесуалния представител-адвокат Ц. против определение № 426 от 5.05.2011г. по в.гр.д.№ 313 по описа за 2010г. на Габровски окръжен съд,с което е допълнено решение № 212 от 20.01.2011г. по гр.д.№ 313/2010г.на Габровски окръжен съд,като е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура”да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1 424лв., представляваща направени разноски по обратния иск и е оставил без уважение молбата на Агенцията за изменение на решението в частта му за разноските,във връзка с искането й за присъждане на сумата от 326лв.- заплатена държавна такса по предявения обратен иск.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Настоящият частен жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура” е бил ответник по предявен от [фирма] иск с правно основание чл.50 от ЗЗД.В хода на производство е привлякъл като трето лице помагач [фирма] [населено място],срещу което е предявил обратен иск на основание чл.54 от ЗЗД.По исковете се е произнесъл първоинстан-ионния съд,но неговото решение е отменено,като въззивният съд е постановил друго,с което е отхвърлил както иска на [фирма] срещу Агенция „Пътна инфраструктура”,така и обратния иск на ответника и е присъдил разноски на ищеца за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.По повод на постъпили две молби – от [фирма] [населено място] и от Агенция „Пътна инфраструктура”-съдът е допълнил решението си с процесното определение № 426.С него- като е преценил, че [фирма] Г. освен,че е трето лице помагач,още има качеството на ответник по предявения срещу него обратен иск,на основание чл.78 ал.4 от ГПК – е осъдил Агенция„Пътна инфраструктура”да му заплати направените разноски. Молбата на последната за заплащане на нейните разноски- е отхвърлил-пред вид неоснователността на иска.
Така постановения съдебен акт се обжалва с довода,че отхвърлянето на главния иск предпоставя,че условието при което е предявен обратния иск – не е настъпило, съдът не дължи произнасяне,поради което на третото лице помагач, съгласно чл.78 ал.10 от ГПК, разноски не се дължат.Счита за незаконосъобразно и глобалното определяне на разноските,тъй като не става ясно какво включва тази обща сума.Намира присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерно.Отделно–частният жалбоподател счита,че на него също следва да му се присъдят разноските по обратния иск.
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК – ответникът дължи направените от ищеца такси,разноски по производството и възнаграждение на адвокат,ако е имал такъв,съразмерно с уважената част от иска.Отговорността за разноски е изградена върху идеята за санкциониране за неоснователното предизвикване на делото. Вярно е,че обратният иск се предявява като евентуален /ако бъде уважен първоначалния иск/ и съдът не дължи произнасяне по него,ако условието при което е предявен не се е сбъднало. В случая обаче въззивният съд – с нарочен диспозитив е отхвърлил и първоначалния,и обратния иск /като е изложил мотивите си за това/.При наличие на два отхвърлителни диспозитива –всеки един от ответниците по предявените два иска има право да претендира и да получи направените по делото разноски.В този смисъл – ирелевантно е обстоятелството,че [фирма] Г.,който е ответник по предявения срещу него обратен иск и в чиято полза са присъдени направените по делото разноски е и трето лице помагач на страната на първоначалния ответник.Поради двойното му качество – приложимата норма е тази по ал.1,а не по ал.10 на чл.78 от ГПК.
Неоснователно е възражението за неяснота относно това какви точно разноски са присъдени,защото те са присъдени съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК,който е представен в надлежния срок – преди приключване на последното по делото заседание във въззивната инстанция
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е несвоевременно направено.Видно от протокола от последното съдебно заседание –-представеният от [фирма] Г. списък на направените разноски- не е бил оспорен и съответно съдът не е имал възможност да обсъди подобно възражение.Обсъждането му– за първи път от настоящата инстанция – е недопустимо.
Искането на Агенция „Пътна инфраструктура” за присъждане на разноски по предявения от нея обратен иск е неоснователно,тъй като искът е отхвърлен и в тази хипотеза – право на разноски,съгласно чл.78 ал.1 от ГПК,има не ищеца,а ответника по иска.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 426 от 5.05.2011г. по в.гр.д.№ 313 по описа за 2010г. на Габровски окръжен съд,с което е допълнено решение № 212 от 20.01.2011г. по гр.д.№ 313/2010г.на Габровски окръжен съд,като е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура”да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1 424лв.- разноски по обратния иск и е оставена без уважение молбата на Агенцията за изменение на решението в частта му, касаеща искането й за присъждане на сумата от 326лв.- заплатена държавна такса по предявения обратен иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.