О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№527
Гр. София, 28.08.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 776 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. О., [населено място], представлявано от управителите В. М. и А. Г., чрез процесуалния пълномощник адв. С., срещу решение № 277/14.12.16 г. по в.гр.д. № 491/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 301 от 27.07.2016 г. по гр.д. № 495/2014 г. на Русенски окръжен съд. С последното е обявен за недействителен по отношение на Държавата договорът, сключен 08.08.2013 г. между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], за покупко-продажба на товарен автомобил марка Мерцедес Бенц, модел Атего, цвят бял, двигател № 90091300661927, рег. [рег.номер на МПС] , на осн. чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. „Следва ли да се счита доказано намерението за увреждане в хипотезата на чл.216, ал.1,т.4 ДОПК, когато съдът е възприел на база изготвено и прието експертно заключение, че към датата на сключване на сделката длъжникът не е разполагал с достатъчно краткотрайни материални активи за покриване на краткосрочните си задължения, без обаче да е взел предвид крайния извод на вещото лице по отношение на финансовото състояние на длъжника? За да обоснове извода си за наличие на намерение за увреждане у длъжника, следва ли съдът да изследва един по-дълъг период от време, който да установи дали финансовото му положение е лошо или следва да се задоволи само с икономическите изчисления за точно определен интервал от време?“, 2. „По предявен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т.4 ДОПК може ли да се приеме, че ищецът е доказал намерението за увреждане на длъжника, ако в хода на съдебното производство не е ангажирал писмени доказателства, а също така не е направил доказателствени искания за установяване на този елемент от фактическия състав на правната норма, а единствено с исковата молба бланкетно е заявил, че е налице такова?“, 3. “Предвид факта, че в доказателствената тежест на ищеца е да установи намерението за увреждане у длъжника следва ли същият да докаже самото психично отношение на ответника – продавач за увреждане на публичния взискател?“, 4. „Налице ли е знание за увреждане у длъжника, предвид факта, че процесното МПС е продадено по пазарната му стойност? Налице ли е знание за увреждане у длъжника в хипотезата, при която сделката е сключена шест месеца след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, към който момент не е имало нито установени публични вземания, нито за ревизиращия орган е имало индикирано по реда на обезпечителното производство съмнение за установяване на публични задължения?“ Касаторът твърди, че обжалваното решение е изцяло обусловено от отговорите на посочените въпроси, а допълнителните предпоставки за достъп до касация са тази по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че поставените въпроси са решени в противоречие с решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 436 от 22.12.2011 г. по гр.д. № 308/2011 г. на ВКС, III г.о., определение № 7 от 06.01.2017 г. по т.д. № 910/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 27 от 28.02.2013 г. по т.д. № 410/2012 г. на ВКС, II т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – В., И. Р., не е представил отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че на 27.02.2013 г. на [фирма], представлявано от Е. В., е била връчена заповед за възлагане на ревизия №[ЕИК] от 27.02.2013 г., като в заповедта било посочено, че ревизията е за периода 01.12.2009 г. – 31.12.2010 г. и обхваща задължения за ДДС и корпоративен данък. С искане от 24.07.2013 г. на главния инспектор по приходите във връзка с ревизионното производство е поискано налагане на предварителни обезпечителни мерки за предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице.
С ревизионен акт №[ЕИК] от 30.09.2013 г., връчен на проверяваното дружество на 04.10.2013 г., са установени публични задължения за корпоративен данък в общ размер на 1 717 689.02 лв. – главница и лихва в размер на 557 803.97 лв., както и задължения за ДДС в размер на 1 679 965.81 лв. – главница и лихва в размер на 6 000 059.15 лв. Р. акт е влязъл в сила на 26.01.2016 г., когато е приключило обжалването му по съдебен ред.
От данните по разпореждане за присъединяване от 19.11.2013 г. е видно, че публичните вземания, установени с ревизионния акт, са станали предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 8795/2012 г. на ТД на НАП – В., офис Р., т.е. вече са съществували подлежащи на изпълнение публични задължения. Установява се също, че към 19.11.2013 г. дружеството има непогасени публични вземания в общ размер от 4 603 249.90 лв.
С договор за покупко-продажба, сключен на 08.08.2013 г. между [фирма] – продавач и [фирма] – купувач, е прехвърлена собствеността върху товарен автомобил „Мерцедес Бенц“, модел „Атего“, рег. [рег.номер на МПС] , цвят бял, първа регистрация 2008 г., за сумата от 48 000 лв. с вкл. ДДС.
От правна страна съдът е посочил, че е предявен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. За да е изпълнен фактическият състав на тази правна норма е необходимо длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество, с намерение да увреди публичния взискател.
В производството пред въззивния съд спорен е бил само фактът за наличие на намерение у длъжника [фирма] за увреждане на държавата, т.к. в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК не се изисква намерение за увреждане и у лицето, с което е сключена атакуваната сделка. След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е стигнал до извода, че намерението за увреждане на дружеството – продавач е било налице към момента на сключване на сделката. Тя е реализирана след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, установила публични задължения в особено големи размери, и при знание за влошеното финансово-икономическо състояние на длъжника, видно от заключението по проведената експертиза в първоинстанционното производство, съгласно която към 31.08.2013 г. [фирма] не притежава достатъчно краткотрайни материални активи, за да покрие краткосрочните си задължения /К. 0.448/. По този начин дружеството – длъжник е намалило имуществото си и е затруднило удовлетворяването на кредиторите му.
Настоящият състав на ВКС, ТК, като съобрази задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че в случая отсъстват основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация.
Формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284 ал.3 ГПК сами по себе не се преценяват като значими за изхода от спора. Те не са обусловили решаващата правна воля на съда за уважаване на иска, а касаят обосноваността на изводите му по спорния въпрос относно наличието на намерение за увреждане при извършване на разпоредителната сделка, с оглед събраните доказателства и тяхната достатъчност, както и значението и преценката на отделни факти по делото, но без да се преценява връзката им с останалите. По отношение доказването на намерението за увреждане съществува практика на ВКС, на която обжалваното решение съответства, а именно, че съдът следва да прецени всички относими факти в тяхната съвкупност, доколкото намерението няма самостоятелен обективен израз /решение 27 от 28.02.2013 г. по т.д. № 410/2012 г. на ВКС, II т.о., цитирано и от касатора/. Ето защо, отделните сочени от касатора факти, изолирани от останалата установена от съда фактическа обстановка, нямат нужното значение за установяване на спорния елемент от фактическия състав на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК.
По тези съображения, искането по чл.288 ГПК се преценява като неоснователно, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 277 от 14.12.16 г. по в.гр.д. № 491/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: