4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр.София, 11.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7678 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Ч. срещу решение № 220 от 16.08.2013 г., постановено по в. гр.д. № 511 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 368 от 7.05.2013 г. по гр.д. № 5349 по описа за 2012 г. на Пернишкия районен съд в частите, с които е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на касатора, той е възстановен на заеманата преди уволнението работа, а [фирма] е осъдено да му заплати 2 726,22 лв. обезщетение заради оставането без работа за периода от 26.06.2012 г. до 26.12.2012 г., като е постановено друго решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да извърши преценка за съответствието на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение? Ако съдът не е взел предвид един от критериите, посочени в чл.189 от КТ, значи ли че решението му е неправилно?
2. Кое нарушение на трудовата дисциплина се счита за тежко, свързана ли е тежестта на нарушението с причинените на работодателя вредни последици? В този смисъл смяната на служебната поща в „АБВ” счита ли се за тежко нарушение, ако тази поща не е сложена на сайта на търговеца за контакт с клиентите на фирмата? Касаторът счита, че е налице противоречива съдебна практика, тъй като при едни нарушения се приема за необходимо да има вредоносен резултат, а при други-няма такова изискване.
3. Част от фактическия състав на чл.190, ал.1, т.3 от КТ ли е доказването от обективна и субективна страна на всички нарушения в съвкупността, или съдът може да приеме за законосъобразно уволнението, макар нарушението да не е доказано като самостоятелно и да не се субсумира под нито един състав на нарушение?
4. При наличие на противоречиви свидетелски показания решаващият съд на коя група от тях следва да основе крайния си извод и следва ли да ги съобрази с другите доказателства по делото?
5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички приети по делото доказателства, а ако не ги е обсъдил, това опорочава ли решението му?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът М. Ч. е работил като куриер в офиса на [фирма] в [населено място] и е уволнен дисциплинарно заради три системни нарушения на трудовата дисциплина. Първото нарушение е отказът му на 10.05.2012 г. да вземе пратка на фирма „Студио А.” и да организира транспорт от [населено място], за което е постъпило оплакване от клиента. Второто нарушение се състои в това, че за периода от 28.04. до 30.05.2012 г. касаторът е отказал да подпише заповед във връзка с промяната в Закона за здравеопазването, предвиждаща забрана на тютюнопушенето в закрити обществени места, с мотива, че няма да я спазва. Третото нарушение е извършено на 1.06.2012 г., когато касаторът е бил в отпуск. Той е сменил паролата на служебната поща, което ограничава достъпа до официалния канал за информация в дружеството на административния организатор офис. По този начин касаторът е препятствал работата на офиса в [населено място] по уточняване на наложени платежи и фактури с отдел „Счетоводство”, организиране на транспорт и приемане на заявки. Спорът между страните се е съсредоточил върху третото деяние. Защитната теза на касатора е, че това деяние не е дисциплинарно нарушение, тъй като няма изрична забрана за смяна на паролата и от него не са настъпили вредоносни последици. Касаторът се позовава на показанията на свидетеля М., също куриер, според който основната дейност на фирмата се извършва с друга програма-„Т.”, а не чрез електронната поща, като се използват и мобилните телефони. Според касатора, за да потвърди дисциплинарното наказание, въззивният съд е игнорирал тези показания. Ако ги беше взел предвид, този съд би следвало да констатира, че няма трето нарушение, следователно няма системност, а тежестта на наказанието не отговаря на тежестта на останалите две нарушения. От мотивите на обжалваното решение обаче е видно, че са обсъдени всички събрани в срока по чл.147 от ГПК доказателства поотделно и в съвкупност, включително и показанията на свидетеля М. и писмените обяснения на касатора в дисциплинарното производство. Съдът е счел за неубедителни тези обяснения, тъй като касаторът е бил в отпуск и паролата не му е била необходима за извършване на дейност в интерес на работодателя, а може да е послужила само за лични цели, тоест-налице е злоупотреба с доверието на работодателя. Съдът е предпочел да кредитира показанията на свидетелите П. и К., които, за разлика от свидетеля М., изпълняват ръководни длъжности и познават по-добре от него функционирането на офиса. Според техните показания нарушението на касатора се е отразило неблагоприятно на организацията на работата. Касаторът има задължението като служител на дружеството да не създава пречки пред неговата дейност и ясно е съзнавал, че смяната на паролата на служебната поща ще причини такива затруднения, видно от показанията на свидетелите П. и К.. Следователно въззивният съд не е допуснал процесуалните нарушения, заради които касаторът е поставил четвъртия и петия въпрос. Тъй като третото нарушение е било доказано, въззивният съд правилно го е съобразил при преценката за съответствие на наказанието с тежестта на нарушенията, затова първият и третият въпрос също не могат да послужат за допускане на касационното обжалване. Отговор на втория въпрос на касатора е се съдържа както в съдебната практика, така и в теорията. Нарушенията на трудовата дисциплина са най-разнообразни и могат да бъдат както формални, така и резултатни/вредоносни/, в зависимост от тяхната квалификация/стр.626 от „Коментар на Кодекса на труда”, 11 издание от 2013 г., В. М., К. С., А. В./. В случая нарушението представлява злоупотреба с доверието, при което са ирелевантни вредите, претърпени от работодателя/ стр. 632„Коментар на Кодекса на труда”, 11 издание от 2013 г. на В. М., К. С., А. В., решение № 546 от 2011 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Следователно и по този въпрос обжалваното решение също съответства на практиката на ВКС.
В обобщение настоящата инстанция приема, че по поставените от касатора въпроси касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220 от 16.08.2013 г., постановено по в. гр.д. № 511 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: