Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1328_11_opr_288_329kt
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
С., 02.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1328 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу въззивно решение от 07.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 3315 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в.., с което е потвърдено решение от 22.07.2010 г. по гр.д. № 34383 /2010 г. на Софийски районен съд, 66 с-в., в частта, с която са уважени искове на И. К. И. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ – признато е за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед от 12.05.2010 г. поради съкращаване на щата, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „отговорник С. К1” и ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 4,048 лева за шестмесечния период през който е останала без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна И. К. И. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е прекратено със заповед на управителя на работодателя от 12.05.2010 г., който има правомощия за това, поради съкращаване на щата в сила от 01.05.2010 г., но по делото не е доказано реално съкращаване на щата, както и извършването на подбор, какъвто работодателят е бил задължен да извърши между шест служители, между които и ищцата, които са заемали сходни длъжности: представеният протокол не представлява доказателство за такъв подбор, защото в него не е отразено извършването на подбор, а е отразено окончателно предложение за уволнение на девет работници, между които и ищцата и не са посочени никакви причини за това, че тя е предложена за уволнение между останалите заемащи сходни длъжности.
Жалбоподателят е извел материално-правния въпрос: Към коя дата трябва да бъде прекратено трудовото правоотношение на работник /служител – датата на влизане в сила на новото щатно разписание в предприятието или датата на изтичане на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на работник / служител.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът не е обусловил крайните изводи на съда за незаконност на уволнението, който е приел, че уволнението е незаконно, защото не е доказано, че е било осъществено реално съкращаване на щата и че не е провеждан подбор, който е бил задължителен, а е отразено решение за уволнение на работници, между които и ищцата. Въпросът не е обусловил крайните изводи на въззивния съд и защото той е приел за основателни твърденията на ответника (жалбоподател в настоящото производство), че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено от момента на получаване на заповедта на управителя на дружеството на 12.05.2010 г. (след влизане в сила на новото щатно разписание на 01.05.2010 г.) – на основание чл.335,ал.2,т.3 КТ, а не с изтичане на срока на предизвестието на основание чл.335,ал.2,т.1 КТ.
Жалбоподателят е извел материално-правния въпрос: Има ли право надлежно упълномощено от управителя на работодателя лице да подписва предизвестия за прекратяване на трудовото правоотношение на работник /служител.
Въпросът не е обуславящ по изложените по-горе съображения: въззивният съд не е обсъждал кой е подписал предизвестието до ищцата и не е основал извода си за незаконност на уволнението на изведения въпрос, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед на управителя на работодателя, а уволнението е незаконно поради това, че не е осъществено основанието за прекратяването – съкращаване на щата и поради това, че не е би извършен подбор по чл.329 КТ, който е бил задължителен.
Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не е представила никакви доказателства за това, че е уговорила или заплатила разноски в касационното производство, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 3315 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в.
Разноски не се присъждат.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.