О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр. София, 27.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1610 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
С определение № 94/13.01.2015 г. по ч.гр.дело № 2279/2014 г. на Бургаския окръжен съд е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 29/17.12.2014 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Ц., обл.Б. и частна жалба вх. № 30/19.12.2014 г., подадена от [фирма] [населено място] против писмен отказ/постановление/ по нот.дело № 845/2014 г. на нотариус М.В., с който на осн.чл.536,ал.1,т.2 ГПК е отказано извършване на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имотите, подробно описани в постановения акт, спряно е охранителното производство и е даден месечен срок от молителя [фирма] за предявяване на иск пред съответния компетентен съд.
Срещу постановеното определение е подадена частна жалба вх. № 1035/21.01.2015 г. от Общинска банка” АД [населено място], чрез юрисконсулт С. Б.. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя неправилно въззивния съд е приел, че се касае за спиране на охранителното производство, а не до писмен отказ по нот.дело № 845/2014 г., че изводите на съда в обжалваното определение са необосновани. Иска отмяна и постановяване на определение по същество на подадената жалба.
Срещу същото определение е подадена частна жалба вх. № 1962/03.02.2015 г. от [фирма] [населено място], общ.Ц., чрез адв. Д. Г.. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са противоречие с процесуалните правила и материалния закон. Неправилно според жалбоподателя нотариусът е приложил общите правила на охранителните производства, че е недопустимо нотариусът да изземва функциите на съдилищата, както е в настоящият случай, че когато съдът е сезиран по охранително производство с молба и по повод на нея възникне гражданско правен спор съдът дава едномесечен срок на молителя да предяви иск. Счита, че обжалваното определение следва да се отмени, съответно се отмени постановлението на нотариус с район на действие РС-Ц..
Ответникът по частните жалби К. Г. Л. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частните жалби.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че всяка от частните жалби е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно определение на въззивен съд, което подлежи на инстанционен контрол и е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователни по следните съображения:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че [фирма] и Общинска банка” АД са подали молба до нотариус М. В. [населено място] за изповядване на нотариален акт за сключване на договор за учредяване на ипотека върху описаните в молбата имоти, с цел гарантиране на изпълнението от [фирма] на договор за кредит.
Прието е, че за да постанови обжалвания отказ и спиране на охранителното производство нотариусът е взел предвид депозирано пред него уведомление вх. № 21/29.09.2014 г. от К. Г. Л., с което е заявил наличие на спор за материално право между него и [фирма].
Прието е, че подадените жалби срещу постановлението на нотариуса са недопустими и следва да се оставят без разглеждане. За да направи извода съдът е взел предвид, че като основание за произнасянето в обжалвания акт е посочен текстът на чл.536,ал.1,т.2 ГПК, който урежда спирането на охранителното производство при наличие на изброените предпоставки, а не отказ за издаване на акта. Прието е също, че мотивите, изложени от нотариуса налагат извода, че се касае за спиране на охранителното производство, неправилно граматически формулирано от нотариуса като отказ. Посочил е, че спирането на охранителните производства по реда на чл.536 ГПК не подлежи на съдебен контрол, поради което подадените частни жалби срещу акт за спиране на нотариално производство са процесуално недопустими. При тези съображения съдът е приел, че частните жалби следва да се оставят без разглеждане.
Изводите на съда са правилни.
Обжалваното определение е постановено в съответствие с разпоредбите на ГПК – чл.536,ал.1,т.2 ГПК и практиката на ВКС по приложението на този текст.
Правилно въззивния съд е приел, че в случая постановения акт от нотариус М.В., вписана под рег. № 370 по регистъра на НК на РБългария, с район на действие Районен съд [населено място] от 11.12.2014 г., озаглавен писмен отказ/постановление/ по нот.дело № 845/2014 г., представлява акт на нотариуса, с който е спряно охранителното производство. Съгласно разпоредбите на чл.536,ал.1 ГПК охранителното производство, а нотариалното производство е именно такова се спира при наличие на предпоставките, предвидени както следва – т.1-ва, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт, т.2-ра – по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. В настоящият случай е установена предпоставката, предвидена в чл.536,ал.1,т.2 ГПК. Актът на нотариуса за спиране не подлежи на съдебен контрол, чрез обжалване. Този извод се налага от анализа на разпоредбите на чл.536,ал.1 ГПК, препращащите разпоредби на чл.540 ГПК към общите правила на исковото производство, в които разпоредби/чл.540 ГПК/ изрично са изключени текстовете на чл.229-231 ГПК относно спиране, възобновяване и прекратяване на исковото производство. С оглед на това е законосъобразен извода на въззивния съд, че акта за спиране на охранителното производство не подлежи на обжалване и подадените частни жалби срещу този акт следва да се оставят без разглеждане, като процесуално недопустими.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, като законосъобразно следва да се потвърди. Доводите във всяка от частните жалби за неправилност на определението са неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 94/13.01.2015 г., постановено по ч.гр.дело № 2279/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: