4
4
Определение по т. д. № 153/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 153/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 06.07.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 153 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. А. Д. против въззивно решение № 301/23.06.2010 г. по в. т. д. 645/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 301/29.01.2010 г. по гр. д. № 8728/2008 г. на Варненски районен съд, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място] сумата 10 559 евро, представляваща част от неплатено възнаграждение по договор за предоставяне на туристически услуги от 02.10.2007 г., цялото в размер на 39 599 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и разноски.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 188 ГПК (отм.)/ и необоснованост на решението, като се настоява за отмяната му.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, като посочва , че съдът се е произнесъл по значим за спора материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, и се препраща към касационната жалба досежно този въпрос.
Въпросът е формулирал така: “дали дружеството дължи изпълнение по договор, неподписан от управителя на дружеството или изрично упълномощено за това лице”.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на обосноване на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложеното от касатора основание, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение по сходни с мотивите на първоинстанционния съд съображения за основателност на исковата молба. Съдилищата са приели, че искът на [фирма] с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266 ЗЗД е основателен в заявения му размер, тъй като ищецът е предоставил услугата на заявените от ответника туристи, съобразно клаузите на договор от 02.10.2007 г., докато ответникът не е изпълнил договорното си задължение за заплащане на уговореното възнаграждение. Въззивната инстанция е счела, че е налице валидно сключен договор, прилагайки нормата на чл. 301 от ТЗ, обосновавайки се с факта, че договорът е сключен от лице, което не е договорен или законов представител на търговското дружество, както и че веднага след узнаването /подписване на фактури за дължими суми по договора от управителката Калиниченско/ и разменени електронни документи не е било налице противопоставяне от името на търговеца.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Поставеният от касатора правен въпрос, макар и общо формулиран би могло да се приеме, че е от значение за изхода на конкретния правен спор, тъй като в известна степен разрешаването му е обусловило извод за приложимост на правилото на чл. 301 от ТЗ и от тук за валидност на търговското правоотношение. Или налице е главната предпоставка за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Не може да се приеме обаче, че по отношение на този въпрос е осъществено допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставения от жалбоподателя правен въпрос не съставлява такъв, който допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
При нормата на чл. 301 ТЗ тези предпоставки не са налице. При прилагането на този текст съдилищата обсъждат извършени фактически действия на търговеца по повод противопоставяне веднага след узнаването, а преценката на подобни действия, в тази връзка и на тяхното извършване във времеви порядък /все по повод проява на субективния елемент от правната норма на чл. 301 ТЗ/, са свързани с преценка правилността на обжалваното въззивно решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Основанията за неправилност не могат да служат същевременно и като основания за допускане на касационно обжалване. Съобразно въведения с ГПК /ДВ, бр. 59/20.07.2007 г. в сила от 01.03.2008 г./ принцип на факултативно касационно обжалване, само след допускане по приложно поле на касационно обжалване, могат да се разглеждат основанията за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Всъщност, формираните фактически и правни изводи на съда по отношение на валидността на процесния договор, и от тук за изпълнение на договорните задължения от всяка една от страните, са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
На ответника по касация разноски не се дължат, тъй като към отговора на касационната жалба не са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 301/23.06.2010 г. по в. т. д. 645/2010 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: