3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
С. 13.05.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 април две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 331/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по селско стопанство [населено място], подадена от процесуалния представител адв. Д. Русева, срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 07.10.2014г. по в.гр.д. № 379/2014г., с което е обезсилено решението на Великопреславския районен съд от 09.05.2014г. по гр.д. № 433/2014г., и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да обезсили решението на Великопреславския районен съд и върне делото на същия съд за ново разглеждане въззивният съд е приел, че по новия ГПК въззивът е ограничен, за разлика от пълния въззив по отменения ГПК, пред първата инстанция настъпва преклузия по отношение на възможностите да се твърдят факти и да се сочат доказателства и то още към момента на изтичане на срока за отговор на исковата молба, поради което, ако порокът в исковата молба касае конституирането на страните, какъвто е настоящият случай, нередовността й не може да бъде отстранена от въззивния съд, който не може да повтори валидно процесуалните действия по делото. В този смисъл при действащия понастоящем ГПК /в сила от 1.03.2008г./ е изгубило значението си задължителното тълкуване, направено от ОСГК на ВКС с ТР № 1/11.07.2001г., т. 4, и ТР № 2/02.07.2004г., т. 7, поради което след обезсилване на недопустимо решение делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който в друг състав да извърши всички надлежни процесуални действия, които дължи. Изложил е и съображения по прилагането на чл. 118, ал. 2 ГПК като е приел, че когато един иск е предявен пред ненадлежен съд, делото се изпраща на надлежния съд и се счита висящо пред този съд от деня на подаване на молбата пред първия, като извършените действия запазват силата си. В случая исковата молба е предявена пред ненадлежен съд, но в законовия срок съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
К. Професионална гимназия по селско стопанство моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправните въпроси: „ако делото е заведено пред ненадлежен съд, но срещу друг ответник, а не срещу този, срещу когото се води понастоящем делото, следва ли да се счита, че исковата молба е подадена своевременно и срещу настоящия ответник” и „задължен ли е първоинстанционният съд с оглед разпоредбата на чл. 228 ГПК да попита новоконституирания ответник дали е съгласен да встъпи в делото, и ако първоинстанционният съд не е сторил това, може ли да бъде направено от второинстанционния съд”
ВКС намира, че поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като отговор на въпросите е даден с ТР № 1/2012г. ОСГК на ВКС, с което е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. В мотивите на ТР е изяснен и въпросът за процесуалните действия на съда при констатирана нередовност на исковата молба поради неправилно посочване на ответника по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, чиято материалноправна, а оттам и процесуалноправна легитимация е предвидена изрично в закона. Прието е, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. В съответствие с Тълкувателното решение въззивният съд е приел, че в случая исковата молба е предявена пред ненадлежен съд, но в законовия срок съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, срещу надлежния ответник Професионална гимназия по селско стопанство. Делото се смята висящо пред надлежния съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд, а поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването – чл. 129, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 07.10.2014г. по в.гр.д. № 379/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: