О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
[населено място], 14.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 3363 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. В. С. , чрез пълномощника адв. С. Ч. против решение № 1617/17.07.2015г. по в.гр.д. № 1507/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в в частта, с която е потвърдено решение от 08.08.2014г. на Софийски градски съд, ГК, I-6 по гр.д. № 13730/2013г. за отхвърляне на иска с правно осн. чл.226 , ал.1 КЗ / отм./ на касатора против ЗК [фирма] за заплащане на разликата над 150 000лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] оспорва основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при управление на процесното МПС с несъобразена с нормативно определените правила за движение по пътищата скорост водачът на същото е причинил ПТП на 29.06.2013г., при което е загинал синът на касатора. Отговорността на водача е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. В резултат на загубата С. С. е претърпял душевни болки и страдания с голям интензитет. При определяне на конкретния размер на присъденото обезщетение САС е изходил от характера на настъпилите морални вреди, тяхната дълбочина, изключително близките отношения между касатора и пострадалото при ПТП лице, възрастта и на двамата, социално-икономическата обстановка в страната към датата на деликта през 2013г., вкл. значително увеличените нива на застрахователно покритие. При тази съвкупна преценка съдът е намерил за справедливо обезщетение в размер на 150 000 лв., поради което е потвърдил решението на СГС в осъдителната му част за сумата от 120 000лв. и е отменил същото в отхвърлителната част за разликата над 120 000 лв. до 150 000лв. и вместо него е постановил друго за присъждане на така посочената разлика от 30 000лв. Въззивната инстанция е потвърдила първоинстанциноното решение в отхвърлителната му част за разликата над 150 000лв. до претендирания размер от 200 000лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Твърдението на касатора е, че въззивният съд формално е посочил изложения критерий и не го е отчел реално като ориентир съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 83/06.07.2009г. на ВКС по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о.; Решение № 1/26.03.2012г. на ВКС по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о. , с което обосновава допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. 2/ Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба? Според касаторът произнасянето на САС по този въпрос е в отклонение от задължителната практика на ВКС съобразно Решение № 94/28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 906/30.12.2004г. по гр.д. № 1106/2003г. на ВКС, II г.о.; Решение № 1116/01.10.2008г. по гр.д. № 4876/2007г. на ВКС, V г.о., доколкото въззивният съд не е обсъдил възрастта на починалото лице и съдебната практика по сходни дела. 3/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да съобрази възрастта на уредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитетът на претърпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве? Касаторът въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС по ПП №4/1968г. на ВС и Решение № 149/02.05.2011г. по гр.д. № 574/2010г. на ВКС, III г.о.; Решение № 121/09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС, II т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставените в изложението първи и трети въпрос покриват изискването за наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са формирани изводи от въззивния съд относно посочените обстоятелства при определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от касатора неимуществени вреди и те са обусловили решението на правния спор. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК. Следва да се има предвид, че за да се достигне до частична отмяна на първоинстанционното решение и изменение на присъденото обезщетение от 120 000лв. на 150 000лв. възиввната инстанция е акцентирала именно върху изключителния интензитет на страданията на касатора поради прекъсната със загубата на сина му силна емоционална връзка баща-дете, момента в който е понесена тази загуба- на прага на един самостоятелен живот за детето, невъзможността да се реализира мечтаното бъдеще и да се преодолее душевната травма. САС е изложил мотиви и за съобразяване на завишените нива на застрахователно покритие и икономическата конюнктура към момента на ПТП- 2013г. Следователно произнасянето на въззивния съд по цитираните правни въпроси не е в отклонение от задължителната практика на ВКС, на която се позовава касаторът. Дали от събраните доказателства следват така установените фактически изводи на САС по разгледаните обстоятелства, относими към формиране на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, касае евентуалната необоснованост на въззивното решение, което оплакване представлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК и не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. Размерът на конкретно присъденото обезщетение зависи от съобразяване на сложилата се за всеки отделен случай съвкупност от проявление на посочените критерии.
По процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по наведените с въззивната жалба доводи също не е налице отклонение от съдебната практика на ВКС, цитирана от касатора. На осн. чл.269, изр.2 ГПК САС е разгледал наведените с въззивната жалба на С. С. оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и е обсъдил всички релевантни за спора факти.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1617/17.07.2015г. по в.гр.д. № 1507/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в в частта, с която е потвърдено решение № от 08.08.2014г. на Софийски градски съд, ГК, I-6 по гр.д. № 13730/2013г. за отхвърляне на иска с правно осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./ на С. С. против ЗК [фирма] за заплащане на разликата над 150 000лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: