О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
Гр.С., 15.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2258 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЦДГ”Славейче” срещу решение №.31/15.02.16 по г.д.№.682/15 на Окръжен съд Шумен – с което е потвърдено решение №.200/8.10.15 по г.д.№.1/15г. на Районен съд Велики Преслав за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Ш. А. С. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от заеманата длъжност – директор на ЦДГ „Славейче”, е било извършено без да са налице визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Посочил е, че възражението за погасяване на исковете по давност е неоснователно. Споделил е изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Отразил е, че липсват доказателства за спазване на процедурата по чл.193 КТ за изслушване или приемане на писмени обяснения на работника, респективно че неприемането на такива е по вина на наказаното лице. От друга страна заповедта е постановена в нарушение на изискванията на чл.195 КТ за мотивираност – в т.2 не е уточнено в коя от хипотезите на чл.178 т.8 КТ попадат описаните деяния и дали изпълват състава на всички или само на част от визираните в законовия текст нарушения; по т.3 не са конкретизирани действията на служителката, с които е нарушила заповед на Кмета на [община]; в т.4 не е посочено имуществото на работодателя, което се твърди, че е разходвано неправомерно – поради което е и невъзможно да се направи преценка за характера и тежестта на нарушенията. Отделно от изложеното, от съвкупната преценка на доказателствата се установява, че ищцата не е извършила вмененото й нарушение по т.1 от заповедта за уволнение – на 19.11.12 е напуснала работното си място в интервала 12.30-13.30, регламентиран като обедна почивка в П., и през това време е присъствала на служебна среща – поради което и това й действие не може да се квалифицира като преждевременно напускане на работното място. По отношение на деянието по т.2 работодателят не е мотивирал по каква причина заявеното от ищцата следва да се квалифицира като злоупотреба с доверието му и уронване на доброто име на предприятието. Във връзка с посоченото в т.3 деяние по делото не са представени цитираните в заповедта за уволнение заповед и писмо, а освен това се установява, че, макар и след постановяване на дисциплинарното уволнение, въпросната заповед на Кмета на [община] е била отменена от Областния управител като нищожна. Същата очевидно противоречи на разпоредбите на чл.37 ал.1 З. вр. с чл.47 ал.1 т.5 П. /които изрично предвижват, че директорът на детската градина сключва и прекратява трудовите договори с помощник-директорите, учителите, възпитателите и служителите и работниците в детското заведение/ – поради което и несъобразяването с незаконна заповед на работодателя не може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл.187 т.7 КТ. Не се установява и посоченото в т.4 нарушение – разпиляване на материали, суровини, енергия и др. средства, като не са представени и посочените в заповедта констативен протокол и сигнал.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд да разгледа всички събрани по делото доказателства и да формира на тази база собствена преценка по въпросите от значение за изхода на делото, или е достатъчно само да се позове на чл.272 от ГПК и да препрати към мотивите на първоинстанционното решение?” /реш.№.40/4.02.15 по г.д.№.4297/14, ІV ГО на ВКС/; 2. „В какви хипотези е приложима разпоредбата на чл.358 ал.3 КТ, т.е. срокът за завеждане на исковата претенция не се счита пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган?” /реш.№.17115/2.10.14 по г.д.№.7159/14, СГС, реш.№.99/14.04.10 по г.д.№.161/10, ОС Хасково, реш. от 26.05.10 по г.д.№.481/10 на ОС Бургас/; 3. „Неоснователна ли е поради погасена давност искова молба по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, депозирана след изтичане на предвидения в чл.358 ал.1 т.2 от Кодекса на труда 2-месечен срок?” /реш.№.10/9.04.10 по г.д.№.4163/08, ІV ГО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос касае задължението на въззивния съд да разгледа всички събрани по делото доказателства и формира на тази база собствена преценка по въпросите от значение за изхода на делото. Действително съгласно задължителната практика на ВКС, в това число и цитираната, въззивната инстанция е длъжна да обсъди събраните по надлежния процесуален ред доказателства, като възможността за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не я освобождава от задължението й да формира собствени изводи по доводите за неправилност. В. съд не е процедирал в отклонение от горната практика. Разглеждайки спора по същество той е обсъдил събраните доказателства, като подробно е мотивирал защо счита, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата – предвид липсата на надлежно мотивиране на заповедта за уволнение съобразно чл.195 КТ и неустановяване извършването на визираните в нея дисциплинарни нарушения. С оглед на изложеното съдът не е процедирал в отклонение от задължителната практика на ВКС и основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
С втория и третия въпрос се цели поставяне на проблема за приложимостта на разпоредбата на чл.358 КТ и последиците от пропускане на давностния срок за предявяване на искове, с които се оспорва уволнението. Така поставените въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС – доколкото съдържат условие, което не е било прието за установено от въззивния съд /съдът не е приемал, че исковата молба е подадена до некомпетентен орган, респективно, че тя е била подадена след изтичане на давностния срок/. Поради това и те са неотносими към решаващата му воля и не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Само за пълнота следва да се посочи, че в случая не се касае за хипотеза на чл.358 ал.3 КТ /т.е. за подаване на искова молба до некомпетентен орган/, а за такава на подаване на нередовна искова молба. Надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изр. първо КТ /какъвто е процесния случай/, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл.344 ал.1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено /ТР 1/12, ОСГК на ВКС/. Ако указанията бъдат изпълнени и нередовността – отстранена, съобразно общите правила на ГПК поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й /чл.129 ал.5 ГПК/. Горните постановки относно нередовността на исковата молба при предявяването й срещу ненадлежен ответник, служебното задължение на съда да следи за процесуалната легитимация на страните и задължението му да я остави без движение за отстраняване на недостатъка, изрично са развити в касационното решение /№.278/29.12.14 по г.д.№.3177/14, ІІІ ГО/, постановено при първото гледане на делото /при което като ответник е била посочена [община]/ – с което именно по тези причини постановените решения са обезсилени и делото е върнато на първоинстанционния съд за предприемане на действия по отстраняване на нередовността и конституиране на надлежния ответник /ЦДГ”Славейче”/. С оглед на това е правилен и крайният извод на въззивния съд, че предявената срещу ЦДГ”Славейче” искова молба е подадена в рамките на давностния срок – доколкото тя е предявена на 25.01.13г., от момента на поправянето й чрез посочване на надлежен ответник /ЦДГ”Славейче”/ тя се счита за редовна от деня на подаването й /25.01.13г./ – в това число спрямо този ответник, и при това положение двумесечният срок по чл.358 ал.1 т.2 КТ за оспорване на уволнението, който тече от датата на връчване на заповедта /18.12.12г./, е бил спазен /изтича на 18.02.12г./.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване не следва да се допуска, а на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1000лв. за адвокатски хонорар за отговор на касационната жалба
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.31/15.02.16 по г.д.№.682/15 на Окръжен съд Шумен.
ОСЪЖДА ЦДГ”Славейче” да плати на Ш. А. С. 1000лв. разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: