О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр.София, 14. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2013/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 1* постановено на 16.07.2009 год. по в.гр.дело № 868/2008 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 469/19.06.2002 год. по гр.дело № 262/1998 год. на Р. районен съд, вместо което е постановено друго за признаване за установено по отношение на С. И. Я. от гр. С., ж.к.”М”, бл.307А, вх. Б, ап.38, Д. С. С. от гр. П., ж.к.”Т” 67/8, И. Л. С. от гр. П., ж.к.”И”, ул.”Ю” бл.31, вх. Г, ет.2, ап.5 и Л. Л. С. от гр. П., ж.к.”Т” 67/8, че С. Л. Г. с ЕГН ********** от гр. С., кв. Горна баня, ул.”782” № 4 и Ю. Л. Г. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к.”Б” бл.15, ет.9, ап.39, правоприемници по чл.120 ГПК/отм./ на Л. С. Г. с ЕГН ********** и В. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. С., кв. Горна баня, ул.”782” № 4, притежават правото на собственост на основание договор за покупко-продажба, извършен с нот.акт № 2* том І, дело № 533/1975 год. на РРС върху УПИ *, 294 в кв.55 по действащия рег.плана на с. С. от 1949 год., община Р., целият УПИ с площ от 1210 кв.м., при граници: улица, С. С. , В. И. , Б. И. и Н. М. , като са осъдени С. И. Я., Д. С. С. , И. Л. С. и Л. Л. С. да предадат владението на имот пл. № 2* представляващ част от УПИ І-291, 294 в кв.55 по плана на с. С. от 1949 год., общ. Радомир на С. Л. Г., Ю. Л. Г. и В. Б. Г.; отменен е на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ нот.акт № 64, том ІІ, дело № 659/1993 год. от 14.06.1993 год. на Р. нотариус М. Д. , с който С. И. Я. от г. София, ж.к.”М” бл.307А, вх. Б, ап.38, Д. С. С. от гр. П., ж.к.”Т” 67/8, И. Л. С. от гр. П., ж.к.”И”, ул.”Ю” бл.31, вх. Г, ет.2, ап.5 и Л. Л. С. от гр. П., ж.к.”Т” 67/8, са признати за собственици по давностно владение на празно дворно място, съставляващо имот № 294 в кв.55 по плана на с. С., общ. Радомир, с площ от 450 кв.м., представляващ част от парцел ****УПИ/ І-291, 294 в кв.55 по действащия рег.плана на с. С. от 1949 год., община Р., целият с площ от 1210 кв.м.
Недоволен от въззивното решение е касаторът С. И. Я., представлявана от адвокат Б от П. адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като касационното решение ще е от съществено значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото понеже два различни състава на Пернишкия окръжен съд(?) са постановили два коренно различни съдебни акта, което обуславяло касационната инстанция да се произнесе с окончателно решение.
Ответниците по касация С. Л. Г., В. Б. Г., Ю. Л. Г. в отговор по чл.287, ал.1 ГПК заявяват становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по касация Д. С. С., И. Л. С. и Р. М. Г. не вземат становище за допустимостта на касационното обжалване.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че е осъществен фактическия състав на чл.108 ЗС, а безспорно ответниците не са собственици на процесната реална част от имота с оглед и забраната, предвидена в чл.59 ЗТСУ/отм./ за придобиването й по давност.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение по иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ намира, че касационната жалба на Р. Я. Я. е подадена в срока по чл.283 ГПК, същата е допустима и редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. В случая не е посочена противоречива съдебна практика.
Отделен е въпросът, че случаите, в които по повдигнатия въпрос няма съдебна практика, ще са крайно редки тъй като законите уреждат отношения, които са съществували и преди приемането им.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което не е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено под № 171 на 16.07.2009 год. по в.гр.дело № 868/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: