О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
ГР. София, 21.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18 май през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №303/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на П. на Р. , чрез Апелативна прокуратура – Пловдив срещу въззивното решение на Пловдивски апелативен съд /АС/ по гр.д. №711/09 г., с което е уважен до размер на 35 000 лв. , при предявен 60 000 лв., искът на Т. М. срещу касатора по чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 и 2, като твърди, че въззивното решение противоречи на задължителната и трайна практика на ВКС по приложението на чл.188 от ГПК, отм. и на чл.52 от ЗЗД, по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди, като е изследвал относимите към обезвредата в конкретния случай обстоятелства, както изискват ППВС №4/68 г. и ТР №3/04 г., при прилагане на критерия за справедливост, на осн. чл.52 от ЗЗД. Прието е, че ищцата е понесла тежки морални вреди от продължилото 11 години / от 1997 г. до 2008 г./ наказателно производство с обвинение в престъпления по чл.282, ал.2, 201, ал.2, вр. с ал.1 и чл.202, ал.1 от НК, по което била изцяло оправдана. Накърнени са самочувствието, професионалната й реализация, доброто й име в обществото и семейството. След образуване на наказателното производсво била отстранена от заеманата длъжност управител на проспериращо търг. дружество и обвиненията – публично огласени, за което правоохранителните органи носят отговорност – ТР №3/04 г., т.10. Сериозно засегнат от стреса, тъгата и напрежението е личният й живот – настъпила трайна фактическа раздяла със съпруга й, децата й претърпели негативното въздействие на обвиненията срещу майка им, като отрасли с чувство на несигурност и недоверие към семейството и бъдещето си. С всички тези конкретни за случая и установени по делото обстоятелства, въззивният съд е обосновал присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Решението на ВКС не противоречи по въпроса за определяне на обезвредата и на приложените към жалбата вл. в сила решения на ВКС без задължителен характер – с тях се обезщетяват лични вреди в конкретността им, като различието в обстоятелствата, при които е определена обезвреда в различен размер, не е противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. От мотивите на Р №48/04 г. е видно, че обезвредата там е за продължило много по –кратко наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда при приложение на чл.9, ал.2 от НК, което според съда не изключва виновното поведение на оправдания и предпоставя намаляване обезщетението по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. С решение №1599/05 г. са установени други по обем и характер морални вреди от съпоставимо по продължителност с процесното наказателно преследване – стрес, негативни психични изживявания и ограничение на гр. п., с различна интензивност и въздействие върху личността на оправдания.
В изложението не се сочат конкретни необсъдени доказателства и неоценени данни и доводи по см. на чл.188 от ГПК. Оплакванията в жалбата за съществено нарушаване на съдопроизводствени правила и необоснованост на решението по чл.281 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на Р. , трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №711/09 г. от 17.11.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: