О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр.София, 15. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 9/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 493 на 23.12.2009 год. по в.гр.дело № 900/2008 год., с което е оставено в сила решение № 869/06.10.2008 год., постановено по гр.дело № 1214/2006 год. по описа на П. районен съд за отхвърляне предявения иск от А. Т. К. ЕГН ********** и Х. Д. К. ЕГН **********, двамата от гр. В., ул.”19-та” № 2* с правоприемници Б. Х. К. и Ц. Х. К. против П. Г. Ш. и Р. Ц. Ш. от гр. В., ул.”19-та” № 19 с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за приемане за установено по отношение на ответниците, че част от имота на ищците от 50 кв.м. от УПИ ХІІ-983 в кв.72 по плана на гр. В. от 1969 год. са заснети неправилно като част от УПИ ХІІІ-972 в кв.72 по плана на гр. В. от 1969 год., собственост на ответниците.
Недоволни от въззивното решение са касаторите А. Т. К. , Б. Х. К. и Ц. Х. К., представлявани от адвокат А от П. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, излагат се съображения по чл.281 ГПК за неправилност поради нарушение на процесуалноправни норми – чл.202 ГПК, чл.33 ЗТСУ/отм./ и чл.53, ал.2 ЗКИР – прилага съдебно решение.
От ответниците по касация П. Г. Ш. и Р. Ц. Ш., представлявани от адвокат Т от П. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е пиел, че имотната граница между имоти № 983 и 972 в кв.72 по действащия план на гр. В. от 1969 год. е една и съща и по плана от 1960 год. и тя тангира по западните фасади на постройките в имот пл. № 9* Взето е предвид, че не е установено ищците да са собственици на претендираните 50 кв.м. и да е налице грешка при заснемане кадастъра и одобряване на ДРП на гр. В. от 1969 год., изразяваща се в заснемане на тази част от имота им УПИ ХІІ-983 като част от УПИ ХІІІ-972, собственост на ответниците. С оглед събраните по делото гласни доказателства и съдебни експертизи е съобразено, че имота се владее по границите от предходния план и липсват данни за приложена на място регулация, тъй като придаваемото такова не е заето от ищците, с оглед и нормата на чл.33, ал.1 ЗТСУ/отм./, за да намери приложение чл.53, ал.2 ЗКИР.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Така както са наведени основанията в изложението за допустимост сочат на неправилност на обжалвания съдебен акт – аргументи по чл.281 ГПК.
Представеното решение № 462 от 17.03.1994 год. по гр.дело № 5070/1993 год. на ІІІ гражданско отделение на Върховния съд касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.128 ГПК/отм./ във връзка с чл.10 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 493 на 23.10.2009 год. по в.гр.дело № 900/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: