О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 30,06,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 189 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от И. Й. П., А. П. А. и М. П. А., от гр. В. чрез процесуалния им пълномощник адв. Д, срещу въззивно решение № 517/17.12.2009 г. по в. т. д. № 1311/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционото решение № 2711/14.08.2009 г. по гр. д. № 2457/2008 г. на Варненски районен съд. С последното, по иск с правно основание чл. 124 ГПК съдът е приел за установено, че ищецът К. Б. И. не дължи сумата 8 000 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 14.07.2006 г. с падеж 14.08.2006 г. в полза на П. А. А.
Жалбоподателите инвокират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1 за възможността/невъзможността с конклудентни действия да се докаже съществуването на каузално правоотношение; 2/ при липсата на отбелязване за направено възражение при предявяване на записа на заповед, следва ли да се доказва, че е била предадена сумата, която се търси със записа на заповед, както и за доказателствената тежест при отрицателен установителен иск.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като в изложението е упоменал, че прилага съдебна практика – Решение от 15.10.2009 г. по гр. д. № 299/2009 г. на Софийски окръжен съд и Определение от 19.03.2009 г. по ч. гр. д. № 822/2009 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба К. Б. И. чрез процесуалния си пълномощник адв. Д. Д. счита обжалваното решение за правилно. По съображения, изложени в писмения отговор, моли да се остави в сила, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди установителното първоинстанционно решение за недължимост на вземане по запис на заповед, въззивният съдебен състав на Варненски окръжен съд е приел за недоказан факта на реалното предаване на паричната сума на ищеца, срещу поето от него задължение за връщането й. Съдът е посочил, че в производството по отрицателния установителен иск ответниците е следвало да докажат факта, от който произтича вземането, а именно да установят съществените елементи на договора за паричен заем, съобразно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предвид въведеното твърдение за каузално правоотношение.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси безспорно са значими за изхода на делото. Следователно, осъществена е основната, обща предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Като недоказано следва да се прецени обаче допълнителното изискване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно даденото от въззивния съд разрешение по обуславящите изхода на делото правни въпроси да е в противоречие с даденото разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Не може да се приеме, че представените съдебни актове, на които се позовава жалбоподателят, попадат в приложното поле по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложеното решение на Софийски окръжен съд не съдържа информация за това, че е влязло в сила, поради което не съставлява формирана съдебна практика по съответния въпрос, предвид разрешението на т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия. Не се обхваща от критериите по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и представеното определение от 2009 г. на СГС, предвид изискването за формиране на съдебна практика, относима към преценката по допускане на касационно обжалване на решение на въззивния съд, обективирана в решения на съдилищата.
Не е налице обосноваване и на приложното поле на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид бланкетното позоваване на този текст и излагане на изводи, свързани с проверка правилността на обжалваното въззивно решение. Въпросът за конвертиране на ценната книга в разписка е разрешен от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г., а по отношение разпределението на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС по ГПК /отм./, относима и към приложимия процесуален закон в настоящия момент.
Останалите доводи в изложението сочат на основания, свързани с преценка правилността на обжалвания съдебен акт и не съставляват мотивиране на основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле. Законодателят ясно е разграничил последното от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а в производството по чл. 288 ГПК е процесуално недопустимо произнасяне по законосъобразността на правните изводи на съда по поставени правни въпроси. В подобен смисъл са и задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в цитираното ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК.
С оглед на изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
При този изход на производството, предвид направено искане за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба и представен договор за правна защита и съдействие, и адв. пълномощно от 15.02.2010 г. за заплатена сума от 1 000 лв. на адв. Д. Д. , ще следва на ответника по касация да бъдат присъдени разноски в този размер.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 517/ 17.12.2009г. по в. т. д. № 1311/2009 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Й. П., А. П. А. и М. П. А., всички от гр. В. да заплатят на К. Б. И. сумата 1 000 /хиляда/ лв., разноски за защита пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: