О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 02.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2033/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Г. Х., представляван от адв.Х., срещу определение на СГС № 17844/ 27.09.2013г. по ч.гр.д.№ 10246/ 2013 г., с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 28.06.2013г., постановено по гр.д.№ 48470/2013г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 63-ти гр.с. С последното е върната исковата молба, обективирана в уточнителна молба от 12.11.2012г., в частта “ относно последващо предявени искове за неизплатени отпуски по болест, “принуждение” да работи, обезщетение за безработен и трайно увредено здраве “.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК по правния въпрос “ за характера на предявените с уточнителна молба искове като първоначално предявени или нововъведени”. Обосновава наличието на основанието с твърдението, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото с оглед непълнотата и липсата на яснота в закона и за създаване на съдебна практика по прилагането му. Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване и поради “противоречие на въззивното решение с нормата на чл.210 ГПК по въпроса “ допустимо ли е последващо обективно съединяване на искове по почин на ищеца чрез писмена уточняваща молба,преди исковата молба да е изпратена на ответната страна и преди провеждане на първо съдебно заседание, чрез въвеждане на ново основание, при условие, че искането е направено пред родово подсъден на иска съд , както и задължен ли е решаващият съд с посоченото в писмената молба на страната правно основание””.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С исковата молба, насочена срещу Директора на ЦСПМ [населено място], касаторът е сезирал районния съд с искане да се признае уволнението му за незаконно, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му се присъди “шестмесечно обезщетение за оставане без работа, считано от 16.08.2012г. на базата на Б. за последния пълен работен месец”. СРС е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да уточни кой е надлежния ответник, както и да конкретизира размера на претенцията за обезщетение. С молба от 12.11.2012г. ищецът е посочил, че насочва исковете си срещу Ц. [населено място], че претендира отмяна на уволнителната заповед, възстановяване на предишната длъжност и обезщетението по чл.225 КТ. Със същата е молба е посочил също, че претендира 1/“ неизплатени искани поради разклатено здраве за лечение платени годишни отпуски през 2011г. и 2012г.”, 2/ “неизплатени отпуски по болест през 2011г. и 2012г.”, 3/”невъзможността да ползва трудовите си права”,4/ “принуждение да работи на 8-часов работен ден или 40-часа работна седмица, нарушаващо трудовото законодателство”, 5/”обезщетение за безработен” и 6/”трайно увреждане на здравето”. С разпореждане от 03.01.20123г. СРС отново е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца, че следва да посочи сумите, които претендира като обезщетения, да посочи обстоятелствата, на които основава претенциите си, посочени за първи път в уточнителната молба, да внесе държавна такса във връзка с претенциите за обезщетение по т.3, т.4 и по т.6 от уточнителната молба, като за последната при условие, че не въвежда твърдение за професионално заболяване. С молба от 18.01.2013г. ищецът е посочил, че претенцията за обезщетение поради принудителна безработица е за шест месеца, конкретизирал е в какво се състои влошаването на здравето му като последица от това , че е обвинен в лекарска небрежност, че приблизителния размер на обезщетенията, които претендира е 65000лв. С Определение от 28.06.2013г. СРС е приел, че с уточтилната молба освен уточняване на първоначално предявените искове ищецът е въвел и нови претенции, които са различни както по основание, така и по петитум, което е недопустимо и поради това е постановил връщане на исковата молба /обективирана в уточнителната молба от 12.11.2012г./ в частта относно новозаявените искове. Това определение е потвърдено с въззивното определение, предмет на настоящото производство.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с предявените с уточнителната молба искове ищецът въвежда нов спорен предмет като цели последващо обективно съединяване с първоначално предявените искове; че нововъведените искове ,макар и между същите страни, имат различно основание и петитум; че че няма пречка ищецът да заяви същите за разглеждане в отделно исково производство.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона, коя конкретна правна норма е непълна или неясна и пр. В случая частния жалбоподател не е формулирал никакви въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК .
В изложението за допустимост на касационното обжалване касаторът само формално е посочил нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като е привързал същата към своето разбиране за съдържанието на първоначалната искова молба и на уточнителната такава. С поставения от него като правен въпрос “за характера на предявените с уточнителна молба искове като първоначално предявени или нововъведени” същият не е изпълнил изискването за обосноваване на общо основание за достъп до касация. Така поставен въпросът няма правен характер, а отделно от това не е обосновано и наличието на поддържаната специфична предпоставка. Във връзка с втория поставен въпрос касаторът не е посочил наличие на специфична предпоставка по смисъла на чл.280 т.1, т.2 или т.3 от ГПК, не е обосновал и никакви съображения, поради които счета, че са налице основания за допускане на касационно обжалване във връзка с него. Твърдението, че във връзка с този въпрос според него въззивното решение противоречи на нормата на чл.210 ГПК , не може да обоснове извод за наличие на обща и допълнителна предпоставка по смисъла на чл.280 ГПК. По съществото си това твърдение е оплакване за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на цитираната норма, но същото е относимо към втората фаза на касационното производство в случай, че бъде допуснато касационното обжалване, но не и към стадия на селектиране на жалбата.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17844/ 27.09.2013г. по ч.гр.д.№ 10246/ 2013г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: