О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 23.09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 479/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. С процесуален представител на Я. Б. Х. и Д. Б. Х., против определение от 10.02.2009 г. по гр.д. №3488/2007 г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІІ-Г отделение, в частта, с която е обявено за влязло в сила решение на първата инстанция по инцидентен установителен иск по чл.118, във връзка с чл.97, ал.1, пр.3 ГПК/отм./, както и в частта, с която частните жалбоподатели в настоящото производство са осъдени да заплатят на Ж. “О” разноски н размер на 330 лева.
Обстоятелствата по делото са следните:
За да постанови горепосоченото определение, в обжалваната част, въззивната инстанция е приела, че решението на районния съд по инцидентния установителен иск не е обжалвано и е влязло в законна сила. Поради това СГС е обявил за влязло в законна сила този акт. Основавайки се на разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК/отм./ съдът е осъдил ищците по главния иск, по който е налице прекратяване на производството, поради оттегляне на иска, да заплатят на ответника направените от него разноски.
Срещу определението на въззивната инстанция в посочените части е подадена частна жалба от процесуалния представител на ищците – адв. Л, с оплаквания, че инцидентният установителен иск се предявява само и единствено, когато е оспорено съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Застъпва се, че законодателят е имал предвид висящото дело, а не други дела, поради което обезсилването на решението по основния иск води и до обезсилване на решението по инцидентния установителен иск. Моли се отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – Ж. “О” – град С., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Определението на Софийския градски съд е правилно.
Действително предявяването на инцидентния установителен иск се обуславя с оглед интереса на страната за установяване съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът по главния иск. Чрез инцидентния установителен иск във висящия процес се въвежда нов спорен предмет с преюдициално значение. Наистина предявяването на този иск е допустимо само ако е налице интерес от търсеното установяване. Посредством този иск, който има самостоятелно значение, се търси защита чрез силата на пресъдено нещо. Поради това инцидентния установителен иск следва да бъде разгледан даже и когато делото по главния иск бъде прекратено.
В процесния случай решението на първоинстанционния съд по инцидентния установителен иск не е обжалвано и е влязло в законна сила. Това става по силата на закона. Обстоятелството, че въззивната инстанция е обявила за влязло в сила решението на СРС в тази част няма конститутивно действие, а само констативно такова, без законът да изисква това. Това обаче не представлява нарушение на процесуалния закон.
Определението е правилно и в останалата част. С оглед изхода по спора частните жалбоподатели в настоящото производство дължат на Ж. “О”, на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./, направените от последната разноски, които са изчислени законосъобразно.
Частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1, изречение първо, във връзка с ал.4 и чл.272 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.02.2009 г. по гр.д. №3488/2009 г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІІ-Г отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: