О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 29.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 4 300/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби от „Д. ъф ф.”-О., „Ю. Ф. 1”-О., „Г. ъф т.”-О., „Е. Р. 1”-О.,”П. ди и.”-О.,”Р. акт”-О., „Д. Л. 1”-О., ”А.”-О.,”Б. п. 2”-О., „А.”-О., „А.”-О.,”В. с. 2”-О., ”О.”-О.,”М В. 2 „-О., „Ю. Ф.”-О., „Б. Б. 2”-О.,”Б. п. 1”-О., ”В. с. 1”-О., „Е. К. 1”-О., „М В. 1”-О., „Б. Б. 1”-О., ”Р. В. 1”-О.,”В. к.1”-О., ”Р. В. 2”-О.,”В. к. 2”-О., „Ю. Ф. 2”-О., ”Е. Р. 2”-О., „Д. Л. 2”-О., ”Е. К. 2” -О., ”А. ъф д.”-О.,всички представлявани от юрисконсулт Л. Ч. срещу определение № 217/21.03.2015 г. по ч.т.д. № 527/2014 г. на Апелативен съд-В. в частта, с която са оставени без уважение молбите им за изменение на определение № 644/02.10. 2014 г. постановено по същото дело в частта за разноските.
В частните жалби, идентични по своето съдържание , жалбоподателите поддържат, че разноски се присъждат с всеки акт, с който съдът приключва делото в съответната инстанция, а не само при обжалване на преграждащи определения .Позовават се на разпоредбите на чл.78 и чл.81 ГПК и аргумент за противното от приетото в т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК.Посочват,че претендират такива в съответствие с материалния интерес по делото, изчислен в съответствие с предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения прагове и с оглед потвърждаването на един от трите пункта на първоинстанционното определение.Молят обжалваното определение да бъде отменено и да им бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт за производството пред въззивния съд и за настоящото производство.
Ответникът по частните жалби „Енерго-Про Продажби”-АД, представлявано от пълномощник адв.Г. В. оспорва частните жалби.Счита,че разноски за производството пред въззивния съд не се дължат, тъй като подадената от него частна жалба е уважена в основната си част.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащо на въззивно обжалване определение и са допустими, но не са основателни.
„Е.-П. П.”-АД е предявил срещу ЧСИ Й. И. Ц.,Й. Й. Н. и частните жалбоподатели искове с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД – за прогласяване нищожността на множество договори за цесия ,сключени между последните и искове с правно основание чл.45 ЗЗД- за солидарното осъждане на всички ответници да заплатят на ищеца 95 571 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи сбора от всички начислени такси по образувани пет изпълнителни дела, ведно със законната лихва.С определение № 263/11.06.2014 г. по т.д.№27/2014 г. на Окръжен съд-Добрич производството по делото е разделено ,като в частта относно исковете по чл. 26 ал.1 и ал.2 ЗЗД е прекратено и изпратено по компетентност на Районен съд-Добрич. Производството относно исковете по чл.45 ЗЗД също е прекратено поради необходимост от разглеждане на делото по общия исков ред и е постановено в тази част да бъде образувано като гражданско. По частна жалба от „Е.-П.П.”-АД, с определение № 644/02.10.2014 г. по ч.т.д.№527/2014 г. на Апелитавен съд-В. е потвърдено първоинстанционното определение само в частта, с която е прието,че исковете с правно основание чл.45 ЗЗД подлежат на разглеждане по общия исков ред.В останалите части същото е отменено и делото върнато за извършване на необходимите процесуални действия по разглеждане в едно производство по общия исков ред на исковете по чл. 45 ЗЗД и по чл. 26 ал.1 и ал.2 ЗЗД. С оглед изхода на делото не са уважени исканията на частните жалбоподатели за присъждане на разноски. На основание чл.248 ГПК те са поискали изменението му в частта за разноските и присъждане на такива в размер на 1/3 от възнаграждението за юрисконсулт -по 377,46 лв., с аргумента, че обжалваното определение е потвърдено в един от трите обжалвани пункта. За да постанови определението предмет на настоящото производство, въззивният съд е приел, че разноските се дължат съразмерно на уважената, респективно с отхвърлената част от иска и при прекратяване на делото, т.е. при краен резултат в съответната инстанция.Посочил е, че постановеното определение във въззивното производство не е от тази категория и не се дължат самостоятелно разноски, а такива следва да се присъдят при окончателното решаване на спора.Позовал се е на ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК-т.5.
Обжалваното определение е правилно. Не са налице предпоставките на чл.81 ГПК. Делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него, т.е. то не е приключено във въззивната инстанция по начин изключващ ново разглеждане от нея.Постановеният съдебен акт не е заключителен по своя характер,с него не се слага край на спора в тази инстанция.Процесът продължава и разноските ще се присъдят при приключването му с решаването на спора по същество или прекратяването му,когато и ще се направи преценка за основателност на исканията на страните. Когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства се вземат предвид и се възлагат в съответствие с това в чия полза е решението по материалния спор.Идентични изводи са направени и в определение по т.д.№1306/2015 г. на ВКС, І т.о.Следва обаче да се отбележи,че разрешението дадено в ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК-т.5 е неотносимо в случая.Освен това доколкото определението на първоинстанционния съд е потвърдено в един пункт и отменено в два пункта, разноски ще се дължат съразмерно с уважената и отхвърлена част от жалбата. Макар ответникът по частната жалба да не е претендирал разноски и да не е възможно извършването на прихващане , той разполага с правната възможност да се брани с правопогасяващо възражение произтичащо от изхода на делото,което ще е основателно до размера на претенциите на насрещните страни.Поради това на частните жалбоподатели разноски във въззивното производство не се дължат .
При този изход на настоящия спор тяхното искането за разноски в настоящото производство също не е основателно.
Също с оглед изхода на делото относно останалите доводи , съдържащи се в отговора на ответника по частните жалби, следва да се приеме,че са за несъществени нарушения на процесуалните правила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 217/21.03.2015 г. по ч.т.д. № 527/2014 г. на Апелативен съд-В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: