О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
Гр.София, 16.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 432 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на Б. С. М. , като Е. “М”, гр. Т. срещу определение № 180/07.05.2009г., постановено по ч.т.д. № 182/2009г. на Варненския апелативен съд, с което потвърдено определение № 11/05.03.2009г. по т.д. № 1/2009г. на Т. окръжен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.118, ал.2 във вр. с чл.104, т.4 и чл.103 ГПК и за изпращането му за разглеждане по подсъдност на Т. районен съд.
Касаторът поддържа, че определението е неправилно, без да е изложил основания за допускане на касационното обжалване. Ответникът Д. К. В., гр. Т. оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е недопустима съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Въззивното определението по чл.121 ГПК, постановено по частна жалба срещу определение във връзка с подсъдността, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.121 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, постановени по възражение за местна подсъдност или при служебна проверка на подсъдността по чл.118, ал.2 ГПК не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес. Прекратяването на производството пред сезирания съд няма характер на преграждащо поради обстоятелството, че правните последици от предявяването на иска и извършените процесуални действия запазват силата си и в производството пред съда, на когото делото е изпратено.
По тези съображения подадена частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Б. С. М. , като Е. “М”, гр. Т. срещу определение № 180/07.05.2009г., постановено по ч.т.д. № 182/2009г. на Варненския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.