2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4109/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№529
София, 26.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 4109/2014 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 221, постановено на 09.05.2014 год. по в.ч.гр.дело № 200/2014 год. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 14.03.2014 год. на Шуменския районен съд за прекратяване производството по гр.дело № 649/2010 год. поради недопустимост на исковете.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят А. Д. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от майка си Й. А. Х., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите:
1. Ако при проверката на пасивната легитимация бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва ли да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник?
2. До влизане в сила на определението, по което съдът се произнася по молба за правна помощ, подадена в срока на касационното обжалване, съгласно чл.283 във връзка с чл.259, ал.2 ГПК, прекъсва ли се срокът за касационното обжалване?
3. Когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно(неликвидно), т.е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо – чл.298, ал.4 ГПК, ефектът на прихващането (отхвърлянето на възражението) ще се прояви ли преди влизане в сила на съдебното решение?
4. Не обсъждането в мотивната част на въззивното определение на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната и връщането му на въззивната инстанция?
5. Решението по едно дело влиза ли в сила и по отношение на лице, което не е било страна по делото, ако и по двете дела е било разгледано едно и също материално правоотношение?
6. Допустимо ли е съдът да приема, че даден иск е предявен при условие на евентуалност, след като ищецът не е направил искане искът му да бъде разгледан в условие на евентуалност?
7. Недопустимостта и/или неоснователността на иск за заплащане на извънреден труд, води ли до недопустимост на иск за осъждане за издаване на удостоверение (за класиране и пенсия) образец В(образец УП-3), в който да бъде отразен претендирания положен извънреден труд?
8. Допустим ли е осъдителен иск за издаване на удостоверение (за класиране и пенсия) образец В(образец УП-3)?
9. Допустим ли е осъдителен иск за издаване на надлежно оформена служебна книжка?
10. Предпоставка ли е за допустимостта на иска възможността за принудителното удовлетворяване на исковите претенции?
11. Когато действието, за което е осъден ответника, не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на ответника, допустимо ли е принудителното му удовлетворяване?
От ответника по частната касационна жалба Областна дирекция на МВР-гр.Ш., представлявана от главен юрисконсулт И. С. И., е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване и на основание чл.280, ал.2 ГПК. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ГПК, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 24.02.2014 год. решение № 769 от 28.09.2012 год. по гр.дело № 601/2008 год. на Шуменския районен съд, потвърдено с решение от 03.06.2013 год. по в.гр.дело № 739/2012 год. на Шуменския окръжен съд, на което не е допуснато касационно обжалване с определение № 282 от 24.02.2014 год. по гр.дело № 7709/2013 год. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение са отхвърлени предявените от А. Д. Х. срещу МВР направени възражения за прихващане на насрещни негови вземания, част от които са: 1. за дължими суми за извънреден труд, положен за периода 01.11.2003 год. до 04.04.2007 год.(докато е работел в МВР-Ш.) в размер на 8 000 лева главница и 1 000 лева-лихви и 2. за сумата 4 000 лева обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за същия период, поради което по отношение разгледаните възражения за прихващане е формирана сила на пресъдено нещо (СПН) съобразно чл.298, ал.4 ГПК. Взето е предвид, че възраженията за прихващане са направени срещу исковата претенция на МВР, а в настоящото производство исковете са насочени срещу ОДМВР-Ш., но и настоящият ответник е адресат на СПН по предходното дело, доколкото е разгледано едно и също материално правоотношение с МВР тъй като служебното правоотношение е възникнало с МВР като първостепенен разпоредител с бюджетни средства и ищеца-служител от категория Г, назначен от министъра на вътрешните работи, а съгласно ЗМВР държавната служба се носи в МВР, а не в неговите основни структури, независимо дали са областни дирекции или районни управления при тях. Отчетено е, че искането за издаване на удостоверение (за класиране и пенсия) образец В(образец УП-3) е акцесорно с оглед евентуалното уважаване на претенцията за извънреден труд и в същност е предявено в условията на евентуалност както и искането за издаване на надлежно оформена служебна книжка – не е допустимо принудителното им удовлетворяване, поради което и тези искове са недопустими.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представените решения на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, постановени в производство по чл.290 ГПК:
на І Гражданско отделение(ГО)-№ 328/12.06.2009 год. по гр.дело № 345/2009 год., № 341/11.11.2011 год. по гр.дело № 992/2010 год., № 274/13.06.2011 год. по гр.дело № 918/2010 год., определения: № 73/15.02.2013 год. по ч.гр.дело № 530/2012 год.; № 633/06.12.2012 год. по ч.гр.дело № 444/2012 год.; № 355/14.04.2011 год. по гр.дело № 992/2010 год.;
на ІІІ ГО – № 8/25.01.2013 год. по гр.дело № 663/2012 год.; № 20/31.01.2013 год. по гр.дело № 621/2012 год.; № 206/06.07.2012 год. по гр.дело № 810/2009 год.; № 417/19.12.2012 год. по гр.дело № 309/2012 год. и определение № 796/30.11.2012 год. по ч.гр.дело № 696/2012 год. и
на ІV ГО – № 419/04.01.2013 год. по гр.дело № 557/2011 год.; № 23/27.01.2014 год. по гр.дело № 3758/2013 год.; № 258/25.07.2012 год. по гр.дело № 1924/2009 год.; № 368/09.10.2012 год. по гр.дело № 971/2011 год.; № 332/12.10.2012 год. по гр.дело № 1420/2010 год.; № 416/26.10.2012 год. по гр.дело № 271/2012 год.; определения: № 425/02.07.2013 год. по ч.гр.дело № 2662/2013 год.; № 317/21.05.2013 год. по ч.гр.дело № 2661/2013 год. и № 126/25.02.2013 год. по ч.гр.дело № 1169/2013 год. касаят различна фактическа обстановка и са неотносими към спора.
Отделен е въпросът, че така както са формулирани въпросите касаят и други производства между страните извън предмета на настоящия спор.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по частната касационна жалба се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 221, постановено на 09.05.2014 год. по в.ч.гр.дело № 200/2014 год. по описа на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Д. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Областна дирекция на МВР, [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата 150/сто и петдесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ