О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
Гр. София, 29.08.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 17.05.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 748/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Д., чрез процесуалния пълномощник адв. Н., срещу решение № 180 от 18.01.2017 г. по в.гр.д. № 3071/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 2493 от 28.03.2016 г. по гр.д. № 15422/2013 г. на СГС в частта, с която ЗД [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на касатора на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 32 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, представляващи разликата между дължимите 8 000 лв. и присъдените 40 000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума; както и сумата от 859.18 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2013 г. до окончателното й изплащане, като вместо това исковете за горните суми са отхвърлени.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд при условията на чл. 280, ал.1, т.1, ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ЗД [фирма] не е представил писмен отговор против нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди, с оглед обективните критерии на чл.280 ал.2 т.1 ГПК. В останалата част, на посоченото по–горе основание, касационната жалба се преценява като недопустима и следва да се остави без разглеждане, т.к. касае въззивно решение, постановено по иск, чиято цена е под законоустановения минимум, над който е уредена възможност за касационно обжалване.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че на 10.04.2013 г. на пътя Шумен – Р. е настъпило ПТП, при което В. Д. е получил телесни увреждания и е претърпял болки и страдания. Пътният инцидент се е случил на прав участък от двулентов път, при тихо и слънчево време. От двете страни на пътното платно се намирали банкети, които са с 10 см. по-ниски от нивото на пътя. При навлизане в плавен ляв завой, лекият автомобил „Ауди 80“, управляван от пострадалия, е преминал в насрещното платно за движение, в което се намирал л.а. „Фолксваген Кадди“. Водачът на втория автомобил е предприел маневра завой наляво с цел да избегне челен удар и е навлязъл в насрещната лента. В същото време и л.а. „Ауди 80“ се е върнал в своята лента и поради това е последвал удар между тях. В резултат на това ищецът – настоящ касатор е получил травматичен шок, охлузване и разкъсно-контузна рана на дясната вежда, множество малки рани по челото, приплъзване между трети и четвърти шийни прешлени /спондилолистеза/, подкожен емфизем в дясно подмишнично, счупване на първо ляво и четвърто, пето, шесто и семдо десни ребра, контузия на десния бял дроб, охлузвания и кръвонасядания по лявата мишница и лакътя, наранявания на двеге китки и пръстите на ръцете, охлузвания на дясното коляно, многофрагментно счупване на десния глезен и изкълчване на ставата. Проведено е болнично лечение в периода 10.04.2013 г. – 22.04.2013 г. и 24.06.2013 г. – 27.06.2013 г., а общо лечението е продължило около 8 месеца. Проведени са операции за открито наместване и фиксация на двата глезена с метални импланти и изваждане на надглезенния винт в дясната глезенна става. Носил е шийна яка и гипс на десния крак в продължение на два месеца. Към момента на извършване на СМЕ вещото лице е констатирало, че състоянието на ищеца е стабилизирано, счупването на десния глезен е зараснало, възстановена е самостоятелната походка, като предстои изваждане на металните тела от крака. Налице са белези от рани на челото, веждата и десния глезен, лявата гривнена става извършва движения в по-малък обем от нормата с около 20 % и е намалена силата на захвата на лявата ръка, дясната глезенна става се движи в обем, 25 % по-малък от нормата. Състоянието на лявата ръка е трайно и не се очаква подобрение, а относно десния глезен подобно становище може да се формира след изваждане на металните остеосинтези.
Въззивният съд е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че основна вина за настъпване на процесното ПТП има ищецът, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗДвП, като е навлязъл без причина в платното за насрещно движение. Водачът на другия автомобил обаче от своя страна също е предприел неправилна маневра наляво в платното за насрещно движение вместо към банкета, който е бил достатъчно широк. Това е обусловило извода на въззивния съд за наличие на вина и у този водач, като същата обаче е значително по-малка в сравнение с тази на пострадалото лице. Именно ищецът е причинил усложнената пътна обстановка, а времето за реакция на втория водач е било по-малко от секунда и той е действал инстинктивно, без да има възможност да прецени, че отклоняването в посока към банкета би било евентуално по-подходящо. По тези причини решаващият състав е преценил, че приносът на Д. в причиняването на вредоносния резултат възлиза на 90 %.
По отношение на размера на дължимото обезщетение въззивният съд е взел предвид характера и вида на получените увреждания, продължителността на проведеното лечение, всички болки и неудобства, изпитани през този период, както и фактът, че пострадалият е почти напълно възстановен и остатъчните явления като намален обем на движение на лявата китка и дясната глезенна става не са от такова естество, че да влошат съществено качеството му на живот. С оглед на това съдът е преценил, че сумата от 80 000 лв. ще обезщети справедливо пострадалото лице за претърпените болки и страдания, включително и при отчитане на обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради следното:
Първият поставен в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос, а именно: „Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане противоречи ли на постоянната практика на ВКС, изразена и в задължителното Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС?” – не представлява надлежно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, разяснен с указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г., т.1. Доказването от страна на касатора на противоречие с практиката на ВКС е предвидено в закона като допълнително основание за селекция на касационните жалби. К. съд следва да прецени дали такова противоречие съществува, само по отношение на изрично, точно и ясно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда, но не и правилността на изводите му. В настоящия случай се касае до въпрос, който е изцяло относим към правилността на въззивното решение и на това основание не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК. Независимо от това, дори да се счете, че се касае до непрецизост във формулировката на въпроса, която може да бъде уточнена от касационния съд, то не се установява соченото отклонение от задължителните постановки на ППВС № 4/68 г.
Вторият въпрос – „Обстоятелството, че последващото поведение на виновния водач е причина за настъпване на процесното ПТП, а не действията на пострадалия, обосновава ли правен извод за наличие на съпричиняване във вредоносния резултат, което да обуслови намаляване на дължимото обезщетение с 90% ?“ – също не отговаря на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С него отново се цели извършване на преценка по правилността на обжалвания съдебен акт, с оглед конкретните факти и обстоятелства и обосноваността на изводите на съда във връзка с тях. В ТР № 1/2009 г. изрично е посочено, че основанията по чл.280 ал.1 ГПК и тези по чл.281 т.3 ГПК са различни, като вторите не могат да се преценяват в производството по допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 180 от 18.01.2017 г. по в.гр.д. № 3071/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав в обжалваната му част по иска за обезщетяване на неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба против същото решение в обжалваната му част по иска за обезщетяване на имуществени вреди.
Определението подлежи на обжалване само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: