О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр.София, 15. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 99/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
` Обжалвано е въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено под № 317 на 26.09.2009 год. по в.гр.дело № 620/2009 год., с което е отменено решение № 1/13.05.2009 год., постановено по гр.дело № 5* по описа за 2006 год. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Ф. Ю. Я. срещу Х. М. А. иск с правно основание чл.12, ал.2 ЗН като вместо това е постановено осъждане Х. М. А. да заплати на Ф. Ю. Я. сумата от 3 906,25 лева, която сума представлява увеличената стойност в резултат на извършените от Ф. Ю. Я. приживе на общия наследодател В, б.ж. на с. Я., обл. Русе, починала на 05.11.2004 год. подобрения в наследствения имот, съставляващ УПИ *Х-20 в кв.20 по плана на с. Я., заедно с построените в него две жилищни, две второстепенни сгради и гараж, при граници за имота: от две страни улици, УПИ Х-21 и УПИ VІІІ-22.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Х. М. А. от с. Я., Р. област, представляван от адвокат С от Р. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване по съществен материалноправен въпрос по делото относно кръга от материалноправни предпоставки, които следва да са налице за уважаване претенция по чл.12, ал.2 ЗН за увеличаване на наследството чрез извършени подобрения в допуснат до делба недвижим имот, на основание чл.280,о ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която прилага.
От ответника по касация Ф. Ю. Я. от гр. Р., представляван от адвокат К от Р. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски, за което липсват данни да са сторени.
Ответниците по касация А. З. И., Ф. И. Ф. , двете от гр. Ц., Ф. Х. З. и Р. З. З., двамата от гр. Р. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е пиел, че ищецът е живял в имота с наследодателката /негова майка/, което обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове извода, че така той е бил възнаграден за безспорно извършените в имота подобрения, поради което може да ги претендира по реда на чл.12, ал.2 ЗН. Съобразени са ангажираните доказателства по делото и заключението на изслушаната съдебна експертиза и съобразно делбената квота на Х. М. А. – 5/16 ид.ч. е присъдена сумата 3 906,25 лева.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Представените решения на Върховния касационен съд, І гражданско отделение: № 869 от 17.01.2003 год. по гр.дело № 366/2002 год.; № 516 от 24.06.2004 год. по гр.дело № 188/2004 год.; № 8 от 02.07.2003 год. по гр.дело № 416/2002 год. и № 203 от 09.06.2003 год. по гр.дело № 625/2002 год. касаят различна фактическа обстановка, свързани с приложението на чл.12, ал.2 ЗН.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено под № 317 на 26.09.2009 год. по в.гр.дело № 620/2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: