О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 11.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5158 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 10217/24.07.2015 г. и по допълнителна касационна жалба вх.№10970/11.08.2015 г. от Прокуратурата на РБ, представлявана от Б. С., прокурор в Софийска апелативна прокуратура, срещу решение № 1547/13.07.2015 г. по гр.д. № 2052/ 2015 г. на Апелативен съд-София, 12 състав.
Ответникът по касационната жалба И. Д. М. в два писмени отговора, подадени чрез пълномощника адв.Т. Я.-С. ги оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1778/ 16.03.2015г. по гр.д.№ 14866/ 2013 г. на Софийски градски съд, І г.о., 12 състав. С него са уважени предявените от ищеца-ответник по касационните жалби в настоящото производство, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди и са му присъдени сумите: 34 030,91 лв. неполучено основно възнаграждение по служебно правоотношение за периода 23.06.2006 г.- 22.02.2013 г., сумата 4 424,02 лв. неполучено възнаграждение за прослужено време през указания период, двете вземания ведно със законната лихва от 04.12.2012 г.; сумата 2323,90 лв. неполучено обезщетение за безработица за осем месечен период ,ведно със законната лихва от 01.11.2013 г. Присъдени са и разноски.Решението в неговите отхвърлителни части като необжалвано е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че на 21.04.2006 г .ищецът е бил обвинен в извършване на престъпно деяние по чл.219 ал.4 вр. с ал.2 НК.Наказателното производство приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 04.12.2012 г. Със заповед от 22.06.2006 г. на изпълнителния директор на ИА „Пътища“ на основание чл.100 ал.2 ЗДС е бил отстранен от заеманата длъжност началник граничен сектор К., отменена на 22.02.2013 г.Със заповед от същата дата служебното правоотношение с ищеца е прекратено поради закриване и преминаване на длъжността му към АМ. С разпореждане от 16.04.2013 г. НОИ на основание чл.54 ж ал.1 вр.чл.54а ал.1 КСО отказва да отпусне на ищеца парично обезщетение за безработица с мотивите,че лицето няма осигуряване за 9 месеца от последните 15 календарни месеци във фонд „Безработица“ поради отстраняването от длъжност.През периода на временно отстраняване ищецът би получил основно и допълнително възнаграждение за прослужено време в общ размер 38 454,93 лв.След прекратяване на служебното правоотношение би получил обезщетение за безработица за 8-месечен период в размер на 2 323,90 лв. При така установените факти въззивният съд е приел, че исковете са основателни. Направил е извод, че е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и пропускането да бъде получено дължимото възнаграждение за периода на отстраняване от държавна служба, а така също и обезщетението за безработица за осеммесечен период.Посочил е, че в хипотеза на повдигнато обвинение за престъпление по служба временното отстраняване на държавния служител от държавна служба на основание чл. 100 ал.2 ЗДС настъпва по силата на закона, а не по преценка на административния орган по назначаване, който действа при условията на обвързана компетентност.Позовал се е на задължителна съдебна практика по гр.д.№1610/2014 г. и по гр.д.№389/2009 г. на състави на ВКС, постановили решения по реда на чл. 290 ГПК. Относно обезщетението въззивният съд е приел, че причинно-следствената връзка, макар и опосредена, е непрекъсната, тъй като имуществената вреда е настъпила именно поради отстраняването от длъжност.
Касационните жалби в частта им, насочена срещу решението на въззивния съд,в частта му, с която се е произнесъл относно исковете за причинени имуществени вреди от неполучени допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на сумата 4 424,02 лв.и обезщетение за безработица за осеммесечен период в размер на сумата 2 323,90 лв. са недопустими поради законовия праг, взиран от чл.280 ал.2 ГПК. Съгласно цитираната законова разпоредба, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Предмет на настоящия гражданскоправен спор са няколко обективно съединени осъдителни искове, като посочените са с цена, под този размер, определена съгласно чл. 69 ал.1 т.1 ГПК. Въззивното решение относно искове с такава цена, не подлежи на касационно обжалване, според посочената ограничителна разпоредба. В тази част подадените касационни жалби са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане .
В останалите им части същите са допустими, като подадени в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК Прокуратурата поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Повдига процесуалноправния въпрос: подлежат ли на обезщетение под формата на пропуснати ползи по реда на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ неполученото трудово възнаграждение и неполученото обезщетение за безработица, когато същите не са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство. Счита,че обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.І3/2004 г. на ОСГК и на т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г на ОСГК заради липсата на мотиви в решението за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Твърди,че е налице противоречие и с приетото в решение по гр.д.№1121/2011 г., ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение по двете касационни жалби.
В приложението към касационната жалба е изведен релевантен в своята първа част въпрос –за обезщетяването на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучено възнаграждение. В своята втора част въпросът не е релевантен, тъй като се отнася за правни изводи на въззивния съд относно иск ,решението по който не подлежи на касационно обжалване.С първата част на въпроса е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче поддържаното допълнително основание. Твърдението,че липсват мотиви за наличието на причинно –следствена връзка не може да бъде споделено. Въззивният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, обосновавайки наличието й относно всеки един от обективно съединените искове. Поради това не може да се приеме, че е налице противоречие с разрешенията, приети с ТР № 1/2001 г.-т.19. Относно твърдяното противоречие с постановките по т. 3 и т.11 от ТР № 3/2005 г. не са изложени никакви аргументи, а така също и относно задължителното решение на състав на ВКС. Следва да се посочи, че разгледаният в последното спор не е идентичен с настоящия.
Необосноваването на допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
При този изход на спора би следвало да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски,но не са представени доказателства да са направени такива в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 10217/24.07.2015 г. и допълнителна касационна жалба вх. № 10970/ 11.08.2015 г. от Прокуратура на Р България срещу решение № 1547/ 13.07.2015 г. по гр.д. № 2052/ 2015 г. на Апелативен съд-София, ГО, 12 състав, в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение относно предявените от И. Д. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди от неполучено допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на сумата 4 424,02 лв. и от неполучено обезщетение за безработица в размер на сумата `2 323,90 лв.
Определението в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1547/ 13.07.2015 г. по гр.д. № 2052/ 2015 г. на Апелативен съд-София, ГО, 12 състав по касационна жалба вх.№ 10217/24.07.2015 г. и допълнителна касационна жалба вх.№10970/11.08.2015 г. от Прокуратура на РБългария в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционото решение относно предявения от И. Д. М. иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди от неполучено възнаграждение в размер на сумата 34 030,91 лв.
Определението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: