О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 14.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 6207/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] – С., против въззивно решение № 4913/03.07.2014 г. по гр.д.№ 1492/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав,с което е отменено решение № ІІ-52-256/07.11.2012 г. по гр.д.№ 21574/2012 г. по описа на Софийски районен съд,в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Н. Н. против [фирма] – София иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр.чл.225,ал.1 КТ за разликата между уважения размер от 3898,36 лв. до дължимия размер 23 389,54 лева/или за сумата от 19 491,18 лева/,претендирана като обезщетение за времето на оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 04.04.2012 г. до 03.09.2012 г., и сумата е присъдена.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по материалноправния въпрос за дължимото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр.чл.225,ал.1 КТ при наличие на последващо трудово правоотношение, сключено при условията на чл.70 КТ.
Ответника по касация – Н. Н. Н., посредством процесуалния си представител – адв. Н., е депозирал отговор по чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че процесната сума се дължи на ищеца с оглед тълкуването на разпоредбите на чл.225, ал.1 и ал.2 КТ. Изложила е изводи,че със сключването на нов /последващ/ трудов договор , прекратен в рамките на процесния 6 месечен период /на 28.03.2012 г./, ищецът е успял да ограничи вредите, които са последица от процесното незаконното уволнение, поради което и полагащото му се по закон обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за целия 6 месечен период следва да бъде намалено със сума в размер на възнаграждението, дължимо по новия /последващ/ трудов договор- по 700лв.- месечно. Само до размера на тази сума /700лв./, може да се приеме, че причинно-следствената връзка е прекъсната, тъй като именно до този размер би отговарял последващият работодател в рамките на частта от време, която попада в процесния 6 месечен период, в случай на отмяна на последващото уволнение, като незаконосъобразно. За разликата между тази сума – до пълния размер на брутното трудово възнаграждение, дължимо по предходния процесен трудов договор, чието прекратяване е отменено като незаконно, работодателят-ответник по настоящото дело отговаря за целия остатък от времето на прекратяване на последващото трудово правоотношение – до края на процесния 6 месечен период. За тази разлика причинно-следствената връзка не е прекъсната, тъй като тази разлика е съизмерима с вредите, претърпени от ищеца в рамките на законоустановения 6 месечен срок, които вреди са последица именно от процесното незаконно уволнение. При постановяване на решението си СГС е основал изводите си съобразно с решение № 247/13.07.2011 г. по гр.д.№ 1974/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ,ал.1, т.1 ГПК не е налице,защото поставеният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика по чл.290 ГПК. Както с представеното от касационния жалбоподател решение № 247/13.07.2011 г. по гр.д.№ 1974/2009 г. на ВКС, ІV г.о., така и с решение № 944/07.12.2009 г. по гр.д.№ 5022/2008 г., също на ВКС, ІV г.о., и двете постановени по реда на чл.290 ГПК е прието, че “Ако за част от времето работникът е бил без работа, но по-късно е започнал по-ниско платена работа, за периода на безработицата се дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение, а за следващия период – разликата в заплатите. В този случай работникът е ограничил вредите си, поради което му се дължи по-малко обезщетение, но обезщетението се намалява само дотолкова, доколкото работникът е успял да ограничи вредите си. Когато следващото трудово правоотношение е прекратено преди изтичането на 6-месечния срок по чл. 225 КТ, последиците от прекратяването могат да бъдат различни, тъй като работодателят дължи обезщетението по чл. 225 КТ само доколкото вредите са в причинна връзка с извършеното от него уволнение. Така например ако работникът сключи последващ срочен трудов договор със срок, който изтича в рамките на 6-месечния срок по чл. 225 КТ,работодателят, извършил незаконното уволнение дължи обезщетение в пълен размер до сключването на последващия договор, разликата в заплатите за времето на действието на последващия договор и пълно обезщетение за времето след прекратяване на последващия договор да изтичането на 6-месечния срок. И в този случай работникът е успял да ограничи вредите си и съответно обезщетението му следва да бъде намалено, но само доколкото той е успял. Ако работникът сключи последващ договор без срок и този договор бъде прекратен преди изтичането на 6- месечния срок по чл. 225 КТ, работодателят, извършил незаконното уволнение дължи обезщетение в пълен размер до сключването на последващия договор и разликата в заплатите, но не само за времето на действието на последващия договор, но и до края на 6-месечния срок. Обезщетение в размера на брутното трудово възнаграждение по последващия договор той не дължи, тъй като безработицата след прекратяването му не е в причинна връзка с неговото уволнение.“В процесния случай единственото различие от приетото по чл.290 ГПК, което не променя изводите по посочените решения, е свързано с наличието на последващ трудов договор със същия работодател, сключен при условията на чл.70 КТ, което сочи обаче на срочност по смисъла на КТ, с оглед правната норма на чл.71, ал.2 КТ. Поради това отговорът, даден с цитираните решения на поставения въпрос, е приложим.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ,ал.1, т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че по поставеният правен въпрос е налице многобройна и постоянна практика,която не се нуждае от тълкуване.
С оглед изхода на спора и изрично направеното искане в отговора по чл.287 ГПК за присъждане на разноски, касаторът следва да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство в размер на 1115 / хиляда сто и петнадесет /лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4913/03.07.2014 г. по гр.д.№ 1492/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав .
ОСЪЖДА [фирма] – С., да заплати на Н. Н. Н., ЕГН – [ЕГН] разноски в размер на 1115/хиляда сто и петнадесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: