О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр. София 17.01.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 04 януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2050 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. И. И., чрез адв. Ж. Д. срещу решение № 2/05.01.2018 г. по в.гр.дело № 315/2017 г. на Шуменския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 297/29.09.2017 г. по гр.дело № 895/2016 г. на Районен съд гр. Нови пазар в частта, с която съдът е признал за установено на основание чл.124 ГПК, вр.чл.228 ЗЗД, че между ищеца А. И. И. и ответника Община Никола Козлево съществува наемно правоотношение по договор за наем № 350/14.06.2013 г. по отношение на недвижим имот – земеделска земя, находящ се в землището на [населено място] , общ.Н.К., съставляващ ПИ № *** с площ от 59.887 дка по КВС на селото, който имот е включен в ПИ № ****** с площ от 74.903 дка по КВС на [населено място] и е прекратено производството по делото, съответно е отменено първоинстанционното решение в частта, с която съдът на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.228,вр.чл.230 ЗЗД,вр.чл.1 и чл.3 от Договора за наем № 350/14.06.2013 г. е предоставил за ползване на ищеца А. И. И. наетия по гореописания договор за наем недвижим имот и в частта, с която е осъдил ответника Община Никола Козлево да заплати на ищеца направените разноски в размер на 1200.72 лв. и вместо това е отхвърлил предявения от А. И. И. срещу Община Никола Козлево иск с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.228,вр.чл.230 ЗЗД за осъждане на ответника да предостави за ползване на ищеца наетия по договор за наем на земеделски земи № 350/14.06.2013 г. недвижим имот, съставляващ ПИ № ***, находящ се в землището на [населено място] , общ. Н. К. с площ от 59.887 дка и е осъден ищеца да заплати на ответника разноски по делото за първата инстанция 570 лв. и за въззивната инстанция 500 лв.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Искането е се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по поставените въпроси в изложението, да се отмени същото решение и вместо това се постанови друго, с което предявените искове се уважат.
В изложението са формулирани въпросите: 1. допустимо ли е предявяването на установителен иск от ищеца за установяване на облигационно правоотношение по договор за наем на земеделска земя между страните, при оспорване от страна на ищеца преустановяването на тази облигационна връзка. 2. представлява ли по-ефективен способ за защита предявяването на осъдителен иск за обезщетение от страна на ищеца спрямо предявения от него иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване на валидни облигационни отношения между страните, ако се касае за извънсъдебно прекратяване/разваляне на договор за наем на земеделска земя, което прекратяване/разваляне се оспорва от ищеца и последния няма заявени претенции, свързани с този договор за обезщетение, тъй като няма изложени твърдения за настъпили вреди. 3. когато изпълнението на договора за наем на земеделска земя продължава и след отправено предизвестие за прекратяване, като изпълнението на договора продължава по време на съдебния процес, както и понастоящем, липсват фактически действия от стана на ответната страна, които да възпрепятстват изпълнението на договора, освен това няма основания за прекратяване на договора, това обуславя ли за ищеца правния интерес от предявяване на установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване съществуването на правоотношението по договора за наем/аренда на земеделска земя, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. 4. когато от отправената от ответника до ищеца покана/предизвестие е видно, че правото на разваляне/прекратяване на договор за наем на земеделска земя не е надлежно упражнено и волеизявление за развалянето на договора не е произвело предвиденото в чл.87,ал.1 ЗЗД прекратително действие, има ли правен интерес ищеца от предявяването на иска с правно основание чл.124 ГПК за установяване съществуването на облигационна връзка между страните и процесуално допустим ли е така предявения иск, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението са мотивирани доводи и за очевидна неправилност на решението, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Цитирани са решения на състави на ВКС, т.решение № 8/27.11.2013 г. по т.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решения на Плевенския окръжен съд, на Варненския окръжен съд, на Бургаския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба Община Никола Козлево, чрез адв. Ж. П. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК. Установителният иск е с цена до 5000 лв. За определяне цената на иска за установяване на съществуването на наемно правоотношение по договор за наем № 350/14.06.2013 г. по отношение на недвижим имот – земеделска земя, находящ се в землището на [населено място] , общ.Н. К., съставляващ ПИ № *** с площ от 59.887 дка по КВС на селото са приложими разпоредбите на чл.69, ал.1, т. 5 ГПК. Съгласно цитирания текст размерът на цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договори за наем е наемът за една година. Видно от приложения по делото договор за наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд № 350/14.06.2013 г. – чл.12 наемодателя-Община Никола Козлево предоставил за ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд с площ от 59.887 дка, находяща се в землището на [населено място] , общ.Н. К. на наемателя А. И. И. безвъзмездно за първите пет стопански години, а след изтичането на петата стопанска година наемателя се задължава да заплаща наемна цена за всяка следваща стопанска година в размер, определен с решение № 112 по протокол № 10 от 26.07.2012 г. на Общински съвет Никола Козлево – т.е. за общо наета площ до 15 дка наемната цена е 25 лева за един декар, а за общо наета площ над 15 декара наемната цена за един декар е 30 лв. Като взема предвид така уговорената наемна цена съдът намира, че цената на установителния иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК е до 5000 лв., определена по правилата на чл.69,ал.1,т.5 ГПК. Следователно в частта, с която Шуменския окръжен съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК. В посочената част въззивният съд се е произнесъл по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение на Шуменския окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в същата част следва да се прекрати.
В останалата част касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу въззивно решение, което в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.228, вр.чл.330 ЗЗД подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че ищецът А. И. И. е предявил срещу Община Никола Козлево положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че между ищеца и ответника съществува наемно правоотношение по договор за наем № 350/14.06.2013 г. по отношение на недвижим имот – земеделска земя, находящ се в землището на [населено място] , общ.Н. К., съставляващ ПИ № *** с площ от 59.887 дка. Прието е, че предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес. С оглед на това първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо и е прекратено производството по делото по този иск. Както се посочи по-горе въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК и поради това касационната жалба в частта, срещу въззивното решение по този иск е недопустима.
Прието е с оглед безспорните между страните и установени по делото факти, че сключеният помежду им договор за наем № 350/14.06.2013 г. е бил прекратен едностранно със заповед № РД-133/01.04.2016 г, издадена от кмета на Община Никола Козлево, поради неизпълнение договорни задължения на наемателя, че наемателят е узнал за заповедта – т.е. за насрещното волеизявление на наемодателя преди завеждане на исковата молба. С оглед на посоченото според съда по делото не е доказано съществуването на облигационно наемно правоотношение, по силата на което за ответника да съществува задължения за предаване ползването на процесния имот на ищеца – наемател. Прието е също, че поради това ищецът-наемател няма материално право да иска изпълнението на договора. Формиран е извод, че предявения иск с правно основание чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.228,вр.чл.330 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По правните въпроси:
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение на Шуменския окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск за осъждане на ответника да предостави за ползване на ищеца на наетия по договор за наем на земеделски земи № 350/14.06.2013 г. недвижим имот, представляващ ПИ № *** с площ от 59.887 дка. Очевидната неправилност е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт, като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по чл.280,ал.1,т.1, 2 и т.3 ГПК. Жалбоподателят-ищец не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, който да касае въззивнното решение в частта по предявения иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.280,вр.чл.330 ЗЗД. Всички правни въпроси, поставени в изложението са относими към въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК. Поради това, че жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предявения иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.280,вр.чл.330 ЗЗД съдът намира, че не е установена общата предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 500 лв. заплатени разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 1061/26.02.2018 г., подадена от ищеца А. И. И., [населено място], община Н.К., [улица], чрез адв. Ж. Н., съдебен адрес [населено място], [улица], офис 3 в частта, с която е обжалвано решение № 2/05.01.2018 г. по в.гр.дело № 315/2017 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е обезсилено като недопустимо решение № 297/29.09.2017 г. по гр.дело № 895/2016 г. на Районен съд гр. Нови пазар в частта, с която съдът е признал за установено на основание чл.124, ГПК, вр.чл.228 ЗЗД, че между ищеца А. И. И. и ответника Община Никола Козлево съществува наемно правоотношение по договор за наем № 350/14.06.2013 г., вписан в АВ, СВ – Нови пазар с вх. рег. № 3170/21.06.2013 г., акт № 130, том.II, дело № 1503/2013 г. по отношение на недвижим имот – земеделска земя, находящ се в землището на [населено място] , общ.Н. К.,съставляващ ПИ № ***, с площ от 59.887 дка по КВС на селото и е прекратено производството по делото по този иск и прекратява производството по гр.дело № 2050/2018 г. на ВКС, IV г.о. в посочената част.
Не допуска касационно обжалване на решение № 2/05.01.2018 г. по в.гр.дело № 315/2017 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 297/29.09.2017 г. по гр.дело № 895/2016 г. на Районен съд гр.Нови пазар в частта, с която съдът на основание чл.79,ал.1, вр.чл.228,вр.чл.330 ЗЗД , вр.чл.1 и чл.3 от Договор за наем № 350/14.06.2013 г., вписан в АВ, СВ – Нови пазар с вх. рег. № 3170/21.06.2013 г., акт № 130, том.II, дело № 1503/2013 г. е осъдил Община Никола Козлево да предостави за ползване на ищеца А. И. И. наетия по гореописания договор за наем недвижим имот – земеделска земя, ПИ № ***, находящ се в землището на [населено място] , общ.Н. К. с площ от 59.887 дка и в частта с която е осъден ответника Община Никола Козлево да заплати на ищеца А. И. И. направените по делото разноски в размер на 1200.72 лв. и вместо отменената част е отхвърлен предявения от А. И. И. ЕГН [ЕГН] срещу Община Никола Козлево иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.228,вр.чл.330 ЗЗД ответникът да бъде осъден да предостави за ползване на ищеца А. И. И. наетия по договор за наем на земеделски земи № 350/14.06.2013 г. недвижим имот, представляващ ПИ № ***, находящ се в землището на [населено място] , общ.Н. К. с площ от 59.887 дка и е осъден А. И. И. да заплати на Община Никола Козлево сумата 570 лв. разноски за първата инстанция и сумата 500 лв. за въззивната инстанция по касационна жалба вх. № 1061/26.02.2018 г., подадена от А. И. И., [населено място], община Н. К., [улица], чрез адв.Ж. Н., съдебен адрес [населено място], [улица], офис 3.
Осъжда А. И. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], община Н. К., [улица] да заплати на Община Никола Козлево ЕИК 000931568, с.Никола Козлево, площад „23 септември” № 5 сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба и е прекратено производството по делото в указаната част пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: