О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 24.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №231/2017 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№11917/28.11.2016 г., подадена от И. П. К. от [населено място] против определение №237/27.10.2016 г. по гр.д.№3531/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на постановленията за възлагане от 15.7.2015 г. по изп.д.№368/2015 г. на ЧСИ Н. М. с рег.№8** на К. на частните съдебни изпълнители.
За да постанови определението си тричленният състав на ВКС, І г.о., е приел, че постановленията за възлагане от 15.07.2015г. са връчени на длъжника [фирма] на 20.07.2015г., а на взискателя [фирма] на 16.07.2015г., като същите са влезли в сила на 28.07.2015г., поради това че подадените от И. П. К. жалби срещу тези постановления са оставени без разглеждане от СГС. Прието е също така, че с оглед обстоятелството, че на 21.07.2015г. И. П. К. е подал частна жалба срещу постановленията за възлагане същият е бил уведомен за издаването им на тази дата. Молбата за отмяна е подадена на 31.03.2016г. след изтичането на предвидения в чл.305, ал.1, т.5 ГПК срок, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Освен това тричленният състав на ВКС, I г.о., е приел, че молбата не е подадена от легитимирано лице – молителят И. П. К. няма качеството „взискател“ в производството по изп.д.№20158410400368/2015г. на ЧСИ Н. М., тъй като с договор за цесия от 20.07.2015г. на И. П. К. е прехвърлено вземането на Н. К. към [фирма], което е имало качеството „длъжник“ в производството по изпълнително дело №20147800099 на ЧСИ В. Л., по което И. П. К. е участвал като „взискател“. Установено е, че длъжник в производството по изп.д.№20158410400368 е [фирма], което е придобило правото на собственост върху имотите, за които са издадени постановленията за възлагане, въз основа на публична продан, извършена по изп.д.№20147800099. Съдът е стигнал до извод, че това обстоятелство не придава на И. П. К. качеството „взискател“ в последващия изпълнителен процес въпреки, че вземането му към [фирма] е било обезпечено чрез налагане на възбрана върху имотите, предмет на постановленията за възлагане, чиято отмяна се иска – с извършването на публичната продан на имотите, предмет на възбраната, същата не може да бъде противопоставена на лицето, в полза на което е издадено постановлението за възлагането им, нито на неговите взискатели, поради което в подобна хипотеза разпоредбата на чл.459, ал.1 ГПК не намира приложение.
Срещу горепосоченото определение на ВКС, І г.о., е подадена частна жалба от, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се отмяна на обжалвано определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], област Б., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения:
Обжалваното определение на тричленен състав на ВКС, I г.о., е правилно. Законосъобразни са изводите за наличие на просрочие на молбата за отмяна, тъй като частния жалбоподател в настоящото производство е подал частна жалба срещу постановленията за възлагане след срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Правилно е прието, че е налице уведомяване за издаването на постановленията от 21.7.2015 г., както и че актовете са влезли в законна сила на 28.7.2015 г. Поради това подаването на молба за отмяна на 12.8.2016 г. сочи на просрочие по смисъла на чл.303, ал.1, т.5, във връзка с чл.305, ал.1, т.5 ГПК.
Изложеното само по този извод на съда е достатъчно, за да се приеме, че частната жалба е неоснователна, обжалваното определение – правилно, и като такова същото следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №237/27.10.2016 г. по гр.д.№3531/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: