1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
С. 01.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 31 януари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 39/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. П. от[населено място] срещу определението на Пловдивския окръжен съд, 5-ти гр. с-в, № 3391 от 08.12.2010г. по гр.д. № 2869/2010г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на П. П. срещу определенията от 30.06.2010г., 05.08.2010г., 20.09.2010г. и 06.10.2010г. по гр.д. № 355/2010г. на Пловдивския районен съд, 3-ти брачен с-в.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, предл. първо, във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на П. П. срещу посочените по-горе определения по съображения, че те са по движението на производството, не преграждат развитието му и не подлежат на самостоятелно обжалване, включително определянето на привременни мерки относно детето.
Частният жалбоподател изразява становище, че макар и да не подлежи на самостоятелен съдебен контрол определението относно привременни мерки като незаконосъобразно следва да се отмени или измени от ВКС. Относно останалите определения счита, че като постановени в нарушение на съдопроизводствените правила те ограничават правото му на защита.
Частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Правилно въззивният съд е приел, че обжалваните определения на първоинстанционния съд, с които съдът се е произнесъл по доказателствата и по привременните мерки относно упражняването на родителските права спрямо роденото от брака между страните дете – П., не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Относно привременните мерки това изрично е посочено в чл. 323, ал. 3 ГПК. Останалите определения, с които съдът се е произнесъл по доказателствени искания, по докладването на делото, по изпращането на първоинстанционното дело заедно с частната жалба за разглеждане от по-горестоящия съд, са действия на съда по движението на делото, които не преграждат развитието му и не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Оплакванията за процесуални нарушения при постановяването на тези съдебни актове подлежат на разглеждане в производството по обжалване на съдебното решение по делото.
По изложените съображения определението на Пловдивския окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Пловдивския окръжен съд, 5-ти гр. с-в, № 3391 от 08.12.2010г. по гр.д. № 2869/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: