3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6951/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 26.02. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 6951/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № VІ-24/31.07.2014 год. по в.гр.дело № 167/2014 год. на Бургаския окръжен съд като:
В. К. И. ЕГН [ЕГН] лично и като едноличен търговец(ЕТ) с фирма „В. И.-70”, Н. Б. И. ЕГН [ЕГН], представлявани от адвокат П. Г. К. го обжалват в срока по чл.284 ГПК в частта, с която е потвърдено решение № 102/11.11.2013 год. по гр.дело № 284/2012 год. на Средецкия районен съд за осъждане В. К. И., Н. Б. И. и [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], с ЕИК[ЕИК], на основание чл.108 от ЗС да предадат на Т. В. У. и К. А. Т. владението върху недвижим имот УПИ ІІ-130, в кв.51 по плана на [населено място], [община], с площ по издадена скица 700 кв.м., в това число собствени 642 кв.м., 8 кв.м. с неуредени сметки с имот пл.№ 131 и 50 кв.м. общински, при граници на имота: дере, УПИ І-129, улица, УПИ ІІІ-131 като считат, че е допустимо касационно обжалване понеже е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите:
1. „Имат ли право наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност въпреки че няма данни за периода от 1964 г. до 2010 г. да са продължили владението?”;
2. „Възможно ли е съставения нотариален акт по обстоятелствена проверка за давностно владение без наличието на владение над имот да бъде основание за претенция по чл.108 ЗС при положение, че купувачът не е придобил имота от владеещ собственик?”;
3. „След като невладелият, признат за собственик с нотариален акт за обстоятелствена проверка, не е придобил правото на собственост на основание чл.79 ЗС, необходимо ли е друг да е придобил имота с нотариален акт, за да се счита, че не е налице право на собственост?”
От ответниците по касационна жалба Н. К. К., М. М. Р. и Т. В. У., представлявани от адвокат В. И. Ч. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, а
Т. В. У. ЕГН [ЕГН] и К. А. Т. ЕГН [ЕГН], представлявани от адвокат В. И. Ч. го обжалват в срока по чл.283 ГПК в частта, с която е отменено решението на районния съд като е отхвърлен насрещния им иск против В. К. И. ЕГН [ЕГН], Н. Б. И. ЕГН [ЕГН] и [фирма] ЕИК[ЕИК], тримата със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.2, адвокат П. К. от АК Б., за предаване на владението върху постройка, представляваща обособен магазин и функционално свързаните с него помещения, намираща се в дворно място, съставляващо УПИ ІІ-130 в кв.51 по плана на [населено място], [община], с площ по издадена скица 700 кв.м., в това число собствени 642 кв.м., 8 кв.м. с неуредени сметки с имот пл.№ 131 и 50 кв.м. общински, при граници на имота: дере, УПИ І-129, улица, УПИ ІІІ-131 като считат, че е допустимо касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите:
1. „Представлява ли приращение по смисъла на чл.92 от ЗС трайно закрепена към земята временна постройка, изградена на основание чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./?”;
2. „Има ли значение начина на закрепване на временен обект по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./ към земята за статута на обекта като движима или недвижима вещ с оглед правните последици на чл.92 от ЗС?”;
3. „Какво представлява „постройка” по смисъла на чл.92 от ЗС?”.
Ответниците по касация Н. К. К., М. М. Р., В. Н. К. и А. Г. Р. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Според удостоверение изх.№ [ЕГН]/22.05.2012 год. на [община] /лист 10 от първоинстанционното дело/ данъчната оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК е: за търговския обект – 4 254,30 лева и земя(700 кв.м.) – 1 276,80 лева, т.е. цената на всеки иск е до 5 000 лева, поради което касационните жалби се явяват процесуално недопустими.
По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационни жалби: 1./ вх.№ 15019/10.09.2014 год., подадена от В. К. И. лично и като [фирма] и Н. Б. И. чрез адвокат П. Г. К. и 2./ вх.№ 15677/24.09.2014 год., подадена от Т. В. У. и К. А. Т., представлявани от адвокат В. И. Ч. срещу решение № VІ-24/31.07.2014 год. по в.гр.дело № 167/2014 год. на Бургаския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ