4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 13.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2069 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], с настоящо фирмено наименование [фирма] /в ликвидация/ срещу решение по т.д.№ 4633/2015г. на САС, 11 състав.
Касаторът обжалва решението на САС за потвърждаване на решението на СГС. Излага съображения, че ищецът П. И. е предявил иск с правно основание чл.127 във вр. с чл.125,ал.3 ТЗ, представяйки нотариално заверена декларация от 03.06.2010г. за прекратяване на членството си в дружеството, а същевременно по реда на чл.517,ал.3 ГПК, негов кредитор /Ютек Газ“О./ е предявил искова молба за прекратяване на дружеството /т.д.№ 701/2010г. на СГС, 15 състав/. Поддържа, че искът е недопустим, ищецът няма правен интерес от предявяването му, тъй като личния кредитор на И. е насочил изпълнението на вземането си към дружествения му дял, за да се удовлетвори; че производството по чл.517 ГПК е по инициатива на този кредитор, чиято цел е да се удовлетвори от ликвидационния дял на длъжника, а какъв е размерът на дела и дали ще е достатъчен за удовлетворяването на кредитора, ще стане ясно след приключване на ликвидацията. Посочва, че нормата на чл.517,ал.3 ГПК е специална по отношение на чл.125 ТЗ и след разрешаването на въпроса дали дружеството ще се прекрати, ще се реши и какъв дял ще получат съдружниците.
В изложението се посочва, че същественият правен въпрос е по приложението на разпоредбите на чл.125,ал.3 ТЗ и чл.517,ал.3, изр. четвърто ГПК – има ли ищецът правен интерес от предявяването на иск по чл.125,ал.3 ТЗ при положение, че преди предявяването на този иск, негов личен кредитор е предявил срещу дружеството иск по чл.517,ал.3 ГПК. Посочената допълнителна предпоставка е т.3 на чл.280 ГПК, която не е обоснована надлежно.
В писмен отговор ищецът П. И. посочва, че касационната жалба е насочена срещу решението на САС за потвърждаване на решение № 968 по т.д.№ 5122/2913г. на СГС, с което е оставена без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка и наведените доводи в жалбата и въпросите в изложението са неотносими към това произнасяне.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С решение № 532 от 24.03.3015г. по т.д.№ 5122/2013г. СГС, ТО, 15 състав е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на П. С. И. на основание чл.125, ал.3 ТЗ сумата 515 480лв. във връзка с прекратяване участието му като съдружник в дружеството. С решение № 968 от 15.06.2015г. е оставена без уважение молбата на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.03.2015г. относно сумата, за която е уважен осъдителният иск по чл.125,ал.3 ТЗ. Твърдението на дружеството по молбата е било, че искът е предявен за 217 000лв., а е уважен за 515 480лв.
[фирма] е подало въззивна жалба вх.№ 65222 от 21.05. 2015г. против решението за уважаване на осъдителния иск, която е била оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса по сметката на САС. С разпореждане от 15.07.2015г. СГС е оставил без уважение молбата на въззивника за продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса и е върнал въззивната жалба.
На 06.07.2015г. пред САС е била подадена „частна жалба“ вх.№ 86863 срещу „определението“ на СГС за оставяне без уважение на искането за поправка на очевидна фактическа грешка.
На 08.09.2015г. дружеството е подало и частна жалба вх.№ 108441 против разпореждането от 15.07.2015г. на СГС за оставяне без уважение молбата за продължаване на срока и за връщането на въззивната жалба.
С решение № 273 от 11.02.2016г. САС, ТО, 11 състав е: потвърдил решение № 968 от 15.06.2015г. на СГС /решението по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка/; оставил е без разглеждане частната жалба на [фирма] против разпореждането от 15.07.2015г. на СГС за оставяне без уважение искането за продължаване на срока за изпълнение на указанията по отстраняване на нередовностите на въззивната жалба; потвърдено е разпореждането от същата дата за връщане на въззивната жалба.
С частна жалба вх.№ 3307 от 07.03.2016г. дружеството е обжалвало пред ВКС решение № 273 по т.д.№ 4633/2015г. в частта /имаща характер на определение/, с която апелативният съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу разпореждането на СГС за оставяне без уважение молбата за продължаване на срока за изпълнение на указанията и в частта, с която е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната жалба на дружеството срещу Решение № 532 от 24.03.2015г.. С определение № 496 от 13.10.2016г. по ч.т.д.№ 1155/2016г., състав на ВКС, 2 т.о. е приел, че по реда на чл.274,ал.2, изр.първо ГПК е сезиран с частна жалба на „Т. експорт“ срещу имащата характер на определение част от Решение № 273/11.02.2016г. на САС за оставяне без разглеждане частната жалба на дружеството за отхвърлянето на молбата за продължаване на срока за отстраняване на нередовност на въззивната му жалба и е постановил определение за потвърждаване оставянето без разглеждане на частната жалба срещу разпореждането по молбата по чл.63 ГПК. В това производство няма произнасяне по жалбата /частна касационна/ срещу акта на САС за потвърждаване на разпореждането за връщане на въззивната жалба срещу Решение № 532 от 24.03.2015г.
От изложеното настоящият състав констатира, че подадената касационна жалба – предмет на настоящото производство по чл.288 ГПК логично може да бъде насочена единствено срещу решението на САС за потвърждаване на решение № 968 от 15.06.2015г. на СГС по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, независимо, че касаторът излага доводи само по отношение на решението за уважаване на иска по чл.125,ал.3 ТЗ, въззивната жалба срещу което е върната.
Произнасянето по искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, постановено по отношение на производството по чл.247 ГПК, е предпоставено от влизането в сила на решението по основния предмет на делото – по осъдителния иск по чл.125, ал.3 ТЗ. Това решение обаче не е влязло в сила, тъй като в производството по ч.т.д.№ 1155/2016г. на ВКС касационната инстанция, въпреки че е била сезирана с искане на [фирма], не се е произнесла по частната касационна жалба, съдържаща се в частна жалба вх.№ 3307/07.03.2016г.
Настоящият състав ще следва да се произнесе по настоящата касационна жалба с оглед произнасянето по частната касационна жалба срещу определението на САС за потвърждаване разпореждането за връщане на въззивната жалба срещу Решение № 532 от 24.03.2015г. по т.д.5122/2013г. в производството по ч.т.д.№ 1155/2016г. на 2 т.о. на ВКС. При евентуална отмяна на това определение на САС, ще следва да бъде съобразено и произнасянето на апелативния съд по въззивната жалба по спора по чл.125,ал.3 ТЗ, за да бъде осигурено разглеждане и на евентуална касационна жалба срещу това решение, в едно производство с настоящата.
Това налага спиране на настоящото производство като след произнасянето на състава на ВКС по ч.т.д.№ 1155/2016г., делото да се докладва.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Спира производството по т.д.№ 2069/2016г. на ВКС, ТК, състав на І т.о.
Делото да се докладва на състава по ч.т.д.№ 1155/2016г. по описа на ВКС, 2 т.о. за преценка за постановяване на допълнително определение по съдържащата се в частна жалба вх.№ 3307/07.03.2016г., частна касационна жалба срещу имащата характер на определение част от решение № 273 от 11.02.2016г. по в.т.д.№ 4633/2015г. на САС, ТО, 11 състав за потвърждаване на разпореждането от 15.07.2015г. на СГС за връщане на въззивна жалба вх.№ 6522/21.05.2015г. срещу решение № 532 от 24.03.2015г. по т.д.№ 5122/2013г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: