ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 53
София, 14.01. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр. д. № 1* по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б като процесуален представител на И. С. С. от София срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 22.ІV.2009г. по в.гр.д. № 577/2008г.
Ответницата по касационната жалба Л. С. Й. от с. Д., област София, не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на Сливнишкия районен съд от 11.ІV.2008г. по гр.д. № 272/2006г., с което е отхвърлен предявеният от И. С. срещу Л. Й. искове за прогласяване нищожността поради липса на съгласие и липса на проверка за самоличност на сключените на 08. ХІ.2002г., на 18. ХІ.2002г. и поправени на 29. ХІ.2002г. договори за покупко-продажба между О продавач и Л. Й. – купувач, предмет на нот.актове № 40/2002г., № 59/2002г. и нот.акт за поправка № 92/2002г.
Въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни. Нотариалните актове са официални документи и по силата на чл.143 ал.1 от ГПК /отм./ съставляват доказателство за изявленията пред нотариуса и за извършените от него и пред него действия. Ищцата, чиято е била тежестта, не е провела пълно и главно доказване на твърдението си, че договорите не са подписани от продавачката О. С. Според заключението на единичната експертиза на в.л. Рангелов подписите в тези документи са положени от О. С. Тройната експертиза, според която подписите най-вероятно са положени от това лице, също не обосновава друг извод. Не е доказана твърдяната нищожност и поради нарушение на чл.474 ал.4 от ГПК /отм./ относно изискването за личното явяване на страната пред нотариуса и проверка на самоличността и дееспособността й. Нотариалните актове са редовни от външна страна и удостоверяват извършена от помощник-нотариуса проверка за спазването на всички особени изисквания на закона.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че двете инстанции различно оценяват съдебно-почерковите експертизи. РС, основавайки се на единичната експертиза, приема, че подписа е на продавачката, а тройната експертиза, приета от СОС, приема на основание на заключението й, че подписа е най-вероятно на продавачката. Двете съдебни инстанции постановили незаконосъобразни, необосновани и противоречиви решения, противоречащи на практиката на ВКС, обективирана в посочени решения на състави на ВС и на ВКС, не приложили точно материалния и процесуалния закони, защото при едни и същи доказателства не решили ИМ и ВЖ. Допуснали съществено процесуално нарушение, защото не допуснали разширена – петорна експертиза, използвайки и служебното начало. При такива противоречиви процесуални поведения решение на ВКС би уеднаквила практиката по материалния и процесуалния въпрос, поставен в основата на разглеждания казус, и би допринесло за еднаквото прилагане на законите, което ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай по единствено релевирания от касатора в изложението процесуалноправен въпрос – за недопускането на петорна съдебно-графологична експертиза, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със закона и със съдебната практика, обективирана в посочените и представени решения на ВС и на ВКС. В закона /чл.157 от ГПК /отм./ не е предвидена възможност за назначаване на петорна експертиза, а и такава касаторът не е поискал, нито пък това е вменено като служебно задължение на съда при наличието на по същество непротиворечащи си приети еднолична и тройна експертизи.
Останалите твърдения в изложението на касаторката представляват неконкретни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания въззивен акт, които са основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК и се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, ГК, от 22.ІV.2009г. по гр.д. № 577/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: