О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 30.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2482 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 14.03.08г. по гр.д. №782/07г. Софийски градски съд, ІV-Б ГО, е оставил в сила решението от 26.10.05г. по гр.д. №9063/03г. на Софийски районен съд, 40 с-в, с което са били отхвърлени предявените от А. Т. М. срещу И. Т. В., Н. И. Х. и Г. Н. В. искове по чл.108 от ЗС – за отстъпване собствеността и предаване владението на недвижим имот – апартамент №22, на 7-ми етаж, вх. А от сградата, находяща се в гр. С., ул.”Д” № 7-11.
В. съд е приел от фактическа страна, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е строена от ЖСК “Е”. Ищецът А. Т. М. е бил член-кооператор в ЖСК и апартаментът му е бил разпределен с окончателен разпределителен протокол. Преди издаване на нотариален акт за собственост, с влязла в сила присъда от 1977г., ищецът и съпругата му са били осъдени по чл.280 от НК, като им е наложено наказание лишаване от свобода и конфискация на цялото движимо и недвижимо имущество. Въз основа на тази присъда е бил съставен акт за държавна собственост на процесния апартамент. С договор от 19.05.78г., апартаментът е бил продаден от държавата на ответниците Г. П. 1992г. последните двама са дарили апартамента на малолетния си внук И. В. През 1993г. ищецът А се снабдил с нотариален акт за собственост на процесния апартамент, въз основа на решението на ОС на ЖСК “Е” за приемане на окончателния разпределителен протокол. През същата година той е завел срещу Г. В. , Н. Х. , ЖСК “Е”, СГО и МФ иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, за нищожност на продажбата от 1978г. и с влязло в сила на 25.11.99г. решение по гр.д. №854/93г. този иск е бил уважен. Прието е също, че от закупуването на апартамента, до момента на постановяване на въззивното решение по настоящото дело, в него са живели ответниците, като бащата на И. В. е живял в А. , включително от 1992г. до датата на предявяване на исковете по чл.108 от ЗС.
От правна страна е прието, че държавата не е станала собственик на процесния апартамент въз основа на конфискацията от 1977г., тъй като към този момент осъденият А. М. все още не е придобил собствеността върху апартамента, притежавал е само членствено правоотношение в ЖСК, което има личен характер. Собственик на имота е останала ЖСК. Купувачите по договора от 1978г., впоследствие обявен за нищожен, не са придобили собствеността нито на производно, нито на първично основание – придобивна давност, тъй като съгласно действащия до 1990г. чл.86 от ЗС, не може да се придобие по давност вещ, която е кооперативна собственост. За да отхвърли предявените искове по чл.108 от ЗС, съдът е приел, че апартаментът е придобит с кратката придобивна давност, чрез добросъвестно владение от страна на малолетния И. В. , установено през 1992г., като предвиденият в чл.79, ал.2 петгодишен срок е изтекъл на 29.04.97г. и от този момент В. е станал собственик на имота. Същият, чрез законния си представител – своя баща, както и чрез баба си и дядо си, е владял апартамента със съзнанието, че е негов собственик. Прието е за неоснователно възражението на ищеца, че давността е прекъсната през 1993г., с предявяване на иска по чл.26 от ЗЗД, тъй като това не е установителен или осъдителен иск за собственост, който може да прекъсне давността и не е предявен от собственика ЖСК “Е”.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. Т. М..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по няколко съществени материално и процесуалноправни въпроса в противоречие с практиката на ВКС, а освен това разглеждането на тези въпроси от ВКС по повод конкретното дело било от значение за развитието на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият от въпросите е за възможността да се придобие по давност недвижим имот, собствеността върху който се възстановява по силата на ЗВСОНИ, при действието на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Твърди се, че по този въпрос произнасянето от въззивния съд е в противоречие с разрешенията, дадени с решение №1653/02.12.99г. по гр.д. №1124/99г. на ВКС, ІV ГО и №524 по гр.д. №403/06г. на ВКС, ІV-б ГО, съгласно които изтеклата до 21.11.97г. придобивна давност по отношение на такива имоти не се зачита.
Другите съществени въпроси били за възможността малолетно лице да формира воля за придобиване на имот по давност, при положение, че лицето, което упражнява родителските права не живее в имота, както и с какъв иск може да се прекъсне придобивната давност.
Ответниците в производството И. В. , Н. Х. и Г. В. оспорват жалбата, като считат, че не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение счита, че действително не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място – доколкото А. М. не основава исковата си претенция на възстановяване на собствеността по силата на ЗВСОНИ или по реда на ЗАВОИ, а и въззивният съд не е приел, че някой от тези закони намира приложение в случая, разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и съответно – практиката на ВКС по този текст не са относими към правния спор по делото. Въпросът за приложението на чл.5, ал.1 от ЗВСОНИ по принцип е съществен материалноправен въпрос, но не по конкретното дело, поради което неприлагането на този текст от въззивния съд в настоящия случай не може да бъде основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На следващо място – въпросите за възможността да се формира намерение за своене на един недвижим имот от малолетно или непълнолетно лице, чрез законния представител – при малолетните, или с попечителско съдействие – при непълнолетните, както и за вида на иска, с който се прекъсва придобивна давност, също не са съществени по конкретното дело, тъй като преди да достигне до тях, разглеждайки правата на ответниците върху спорния имот, въззивният съд е отрекъл правото на собственост на ищеца А. Т. М. по предявения от него ревандикационен иск, приемайки, че собственик на имота е останала ЖСК “Е”. Независимо от това, тези въпроси не създават някакви особени затруднения в съдебната практиката и произнасянето на ВКС по тях по повод конкретното дело няма да доведе до по-точно прилагане на закона и развитие на правото. По въпроса за придобиването на недвижим имот по давност от малолетно или непълнолетно лице са налице ясни законови текстове – от една страна на чл.68, ал.1 от ЗС, изискващ упражняване на фактическа власт върху вещта /която няма пречка да бъде осъществена от ненавършилото пълнолетие лице./ и намерение за своене, като за втория елемент намират приложение отново ясните разпоредби на чл.3, ал.2 и чл.4, ал.2 от ЗЛС. По втория въпрос – за вида на иска, с който може да бъде прекъсната придобивната давност отново има установена непротиворечива съдебна практика – че такъв иск може да бъде само иск за собственост – установителен или осъдителен, предявен от собственика на вещта срещу лицето, което я владее с намерение за своене. По тези въпроси не се налага нито промяна в съдебната практика, нито изясняване на текстовете от закона, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 14.03.08г. по гр.д. №782/07г. на Софийски градски съд, ІV-Б ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: