Определение №53 от по гр. дело №4990/4990 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                    О         П       Р       Е       Д       Е       Л      Е       Н       И       Е
 
                                               №  53
 
                                 ГР. София,  23.01.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 15.01.2009 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4990/08 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася за допустимостта и допускането на касационната жалба на Й. У. , К. У. и Р. У. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №1244/07 г., с което след обезсилване на първоинстанционното решение е прекратено производството по заведения от касаторите срещу „И” А. , гр. Б. иск с пр. осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ поради недопустимостта му.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторите се позовават на това по т.3 – противоречие с трайната и установена съдебна практика по предмета и допустимостта на иска с пр. осн. чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
За да прекрати производството по иска с пр. осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от воденето му – между страните не съществува спор за правото на собственост върху процесния имот УПИ пл. №2362 с площ от 1542 кв.м. по сегашния план на гр. Б., към миналия момент на обобществяване на земята. Фактическите данни по делото сочат на спор за предпоставките по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради който на ищците е отказано възстановяването в стари реални граници на имота, признат им за възстановяване с решение на РС по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Срещу отказа на ОСЗГ да възстанови имота в стари реални граници ищците могат да се защитят с обжалването му в административното производство, което те са сторили.
Изводите на въззивния съд са съответни на трайната и установена съдебна практика по предмета и респ. – за допустимостта на иска с пр. осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, отразена и в приложените към изложението по чл.284, ал.3 от ГПК решения. Специалният установителен иск за собственост по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ има за предмет установяването й към минал момент / на кооперирането на земите/ при наличен спор за това.
В случая има спор за права върху имота, но не към релевантния за иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ минал момент, а към настоящия по повод реституирането му в стари реални граници и с оглед владеенето му в променен вид от ответника, при признато на ищците право на собственост върху него с констативен нот. акт №81/72 г. Този спор не е предмет и не може да се разреши с иска с пр. осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Законосъобразността на отказа на ОСЗГ да възстанови имота в стари реални граници поради спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, при липса на такъв, подлежи на контрол чрез обжалването на отказа, както е прието и в приложеното решение №2244/94 г. Ищците могат да се позоват и на правата си, отразени в нот. акт №81/72 г., като ги противопоставят на ответника и установят по общия ред, с иска по чл.97, ал.1 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №1244/07 г. от 6.06.08 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top