О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 10.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1620/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1196/14.3.2016 г., подадена от С. О. – прокурор в Окръжна прокуратура – Р., представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България против въззивно решение №18/25.02.2016 г. по гр.д.№22/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение №408/07.12.2015 г. по гр.д.№1292/2015 г. по описа на Разградския районен съд, с което Прокуратурата на Република България – София, е осъдена да заплати на Д. И. Д. от [населено място] сумата 5000 лева, за претърпени неимуществени вреди, за времето от 04.3.2013 г. до 12.6.2015 г., в резултат на повдигнато обвинение по досъдебно производство №5/2012 г. на О. при ОП Р., по чл.311, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК – деяние, което не представлява престъпление, ведно със законната лихва, считано от 12.6.2015 г.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че фактическата обстановка по делото, изложена от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция. Прието е за безспорно, че на 04. 03. 2013 г. с постановление на О. при ОП Р. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 5/ 2012 г. за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и с влязла в сила присъда на 12. 06. 2015 г. по нохд № 270/ 2013 г. на ОС Разград е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението, а от събраните по делото гласни доказателства се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство в продължение на 2 години и 3 месеца се е отразило негативно на физическото му здраве, живота му в социален и професионален план. Съдът е стигнал до извод, че районният съд при обсъждане на размера на обезщетението е съобразил тези обстоятелства, както и обстоятелството, че против ищеца по същото време е било водено и друго наказателно производство по повдигнато по – рано обвинение – през 2009 г. и в този смисъл е необоснован довода, изложен от прокуратурата. Предвид изложеното окръжният съд е стигнал до правен извод, че съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, като този извод е обоснован и с разрешението дадено в т.13 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ВКС ОСГК, според което, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал.1, т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ. Изложен е и извод, че съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а предвид конкретиката на процесния случай, вредите са причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и водено досъдебно производство за обвинение в извършване на престъпление срещу ищеца и наказателното производство е приключило с присъда, с която е оправдан. Заключението на окръжния съд е, че обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, както е в процесния случай и този факт е достатъчен да инициира, че е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите достойнство и чест. Досежно размера на обезщетението въззивната инстанция се е обосновала с нормата на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, съгласно която размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост, и с многобройната и постоянна съдебна практика, включително и постановена в производства по чл. 290 ГПК, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице; в каква степен и колко продължително са засегнати неговите чувства. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.За справедливо е прието парично обезщетение за причинени от незаконното обвинение неимуществени вреди в размер на 5000 лева.
В изложението на касационния жалбоподател – Прокуратура на Република България, представлявана от прокурора от Окръжна прокуратура – Р., С. О. се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, като се поставят следните въпроси: 1. При определяне основанието и предпоставките за носене на отговорност та държавата по чл.2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението ил за размера на тези вреди ?, и 2. При определяне размера на на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост на обезвредатата ?.
Касационният жалбоподател се позовава на ППВС №4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и изчерпателно посочени. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Д. И. Д., посредством процесуалния си представител – адв. П. Х., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен. Освен това поставените от касационния жалбоподател въпроси са зададени бланкетно, без да е налице мотивиране към кои изводи на въззивната инстанция се отнасят.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №18/25.02.2016 г. по гр.д.№22/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№1196/14.3.2016 г., подадена от С. О. – прокурор в Окръжна прокуратура – Р., представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – [населено място], [улица], да заплати на Д. И. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.11, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: