ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 530
София, 23.09. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр. дело № 481 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.280 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на П. К. Н. от гр. В., приподписана от адвокат Г, срещу въззивното определение на Софийския градски съд от 15. ХІІ.2008г. по в.ч.гр.д. № 4960/2008г.
Ответникът по касационната жалба А. „М” София е заел становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Частната касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното определение Софийският градски съд е оставил без уважение частната въззивна жалба на П. К. Н. срещу разпореждането на СРС от 01. Х.2008г. по гр.д. № 19948/2008г., с което му е отказано издаването на изпълнителен лист. Въззивният съд е приел, че предявеният от Н. осъдителен иск по чл.225 ал. 1 от КТ, предмет на посоченото дело, е отхвърлен с влязло в сила след обжалване пред СГС /гр.д. № 60/2004г/ и ВКС /гр.д. № 713/2005г./ решение, поради което не е налице изпълнително основание. Особеното мнение на член от състава на въззивния съд по гр.д. № 60/2004г. не поражда право на принудително изпълнение за Н.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че в диспозитива на решението по гр.д. № 60/2004г. на СГС не е записано приетото от съда за доказано в обстоятелствената му част, при което решението е противоречиво само по себе си, което е нарушение на процесуалните правила и е от значение за точното прилагане на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай по поставения от касатора въпрос относно противоречието между извода на мнозинството от членовете на съдебния състав, постановил решението по гр.д. № 60/2004г., и този в особеното мнение на един от тях въззивният съд не се е произнасял, а и не би могъл да го стори, тъй като това не е предмет на неговата проверка в производството по молбата за издаване на изпълнителен лист. С оглед на това не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Изводът на въззивния съд в атакуваното определение, че приетото в осоченото мнение не е изпълнително основание и не създава право на касатора на принудително изпълнение, е в пълно съответствие със закона и с непротиворечивата практика на съдилищата. Ето защо този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя недопускането на касационно обжалване.
С оглед изходът на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал..3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския градски съд, АК, ІІІ „з” състав, № 1* от 16. ХІІ.2008г. по ч.гр.д. № 4960/2008г.
ОСЪЖДА П. К. Н. от гр. В. да заплати на А. „М” София 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: