О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 25.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2301/2013год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена чрез адв.Л. от ЛАК, против решение №1 на Апелативен съд – [населено място] от 04.01.2013г., постановено по в.гр.д. № 518 по описа за 2012г., с което е оставено в сила решение №204 от 27.07.2012г. по гр.д. № 56 от 2008г. на Окръжен съд [населено място]. С последното съдът е постановил да се издаде дубликат на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№56/2008г. на ЛОС за присъдената в полза на Р. П. С. сума в размер 4275,13лв., представляваща деловодни разноски по делото за две инстанции, дължима от [община].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на искането с правно основание чл.409 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по следния въпрос, уточнен от настоящия състав – какви са предпоставките за уважаване на молбата по чл. 409 от ГПК и при какви доказателства може да се приеме, че оригиналният изпълнителен лист е изгубен или унищожен. Касаторът счита, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с разрешението, дадено с Решение на САС № Т-538/ 16.12.2010г. по гр.д.№ 520/2009г. и с Решение на САС №1233/29.09.2009г. по гр.д.№922/2009г. Счита също, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответната страна Р. П. С. в представен писмен отговор чрез адв.С. от ВТАК взема становище, че касационната жалба е недопустима с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК и следва да се остави без разглеждане, алтернативно, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставки за това. Претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е в законния срок от страна, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. Д. на ответника по касация, че касационната жалба е недопустима с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК е неоснователен. Следва да се има предвид, че производството по чл.409 ГПК за издаване дубликат на изгубен или унищожен изпълнителен лист е особено производство със специфичен предмет, който се различава съществено от производството за издаване на първоначалния изпълнителен лист. Това производство започва по молба на страната, в чиято полза е бил издаден първоначалният изпълнителен лист, подадена до съда и по делото, по което е издаден последният. По тази молба не се образува отделно гражданско производство, с изключение на случаите, при които е изгубено или унищожено делото, по което е издаден първообразният изпълнителен лист (в тези случаи се образува частно гражданско дело), а дължимата държавна такса за предявяване на това искане, доколкото същото е от категорията на неоценяемите, се определя в съответствие с разпоредбата на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което молбата по чл.409 ГПК е приета за основателна, въззивният съд е приел за установено, че в полза на молителя за сумата 4275,13лв., представляваща деловодни разноски по делото за две инстанции, е бил издаден изпълнителен лист и , че молителят е получил този лист. След анализ на доказателствата – молба вх.№65/11.02.2011г. и свидетелските показания, е приел за установено, че за сумите по листа не е образувано изпълнително производство, че Р. П. е внесъл изпълнителния лист в [община], където последният е останал на съхранение, както и, че при поискването му не е върнат на вносителя. Приел е също, че няма данни за погасяване на това задължение. Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане, нито за това, че листът е в наличност и че се намира в държане на подателя на молбата за издаване на дубликат. Съобразно изложеното е обосновал извод, че първообразният изпълнителен лист е изгубен и следва да бъде уважено искането за издаване дубликат на същия.
С оглед тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос обуславя обжалваното решение. По него обаче не се установява да има противоречива практика – за да е налице такава, този въпрос трябва да е разрешен по противоположен начин в други влезли в сила решения (ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Касаторът е представил две решения на Апелативен съд [населено място] , за които обаче няма данни да са влезли в сила. Отделно от това действително тези актове съдържат произнасяне по въпроси, касаещи приложение нормата на чл.409 ГПК, но крайните резултати са обусловени от конкретиката на спора и събраните доказателства и следователно не обуславят наличие на противоречивото му разрешаване в твърдения от касатора смисъл. Поради това същият не доказва да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според цитираното тълкувателно решение, значение за точното прилагане на закона и развитието на правото има този въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за да се създаде или осъвремени съдебна практика, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен и по прилагането му има обвързваща практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. Става въпрос за представените от ответника по касация решение № 134 от 17.03.2011 г. по гр. д. № 1713/2010 г., IV г. о. на ВКС, и решение №263/ 12.06.2012г. по гр.д.№1138/2011г., І ГО на ВКС, в които е отговорено на същия въпрос, който е поставен и в настоящето производство. По този въпрос с цитираните решения се приема, че твърдението на правоимащия за това, че издаден в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен, е в негова доказателствена тежест. Молителят по чл. 409 ГПК черпи права от твърдението, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно – то съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намира в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата по него в предвидените процесуални срокове. Доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин (например чрез прихващане на вземането, цесия и др.), това е достатъчно за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. Следва да се отбележи, че след като практиката по поставения въпрос е уеднаквена с акт на ВКС при условията на чл. 290 ГПК, въпросът няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и по него касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят действително сторените и удостоверени такива в размер 300лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Апелативен съд – [населено място] №1 от 04.01.2013г., постановено по в.гр.д. № 518 по описа за 2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: