О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр. София, 27.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 3251 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 2134/17.04.2015 г. от ищцата С. К. Р. против определение № 164/24.03.2015 г. по в.гр.дело № 286/2013 г. на Шуменския окръжен съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Национално бюро за правна помощ [населено място] сумата 400 лв., представляваща определено и изплатено възнаграждение на адв.К. С. Д. при ШАК за извършена от последната правна помощ на ответника Д. К. Л. за две инстанции по гр.дело № 774/2012 г. на ШРС и по в.гр.дело № 286/2013 г. на ШОС.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Според жалбоподателката подадената молба от Националното бюро за правна помощ за присъждане на сумата 400 лв., изплатено възнаграждение на адв.К. Д. при ШАК за извършена правна помощ на ответника по иска Д. Л. е молба за допълване на решението по чл.248 ГПК, подадена след изтичане на предвидения срок в ал.1-ва на чл.248 ГПК и е процесуално недопустима. Счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като в случая не е налице нито една от двете хипотези на чл.78,ал.7 ГПК, за да се присъди сумата в полза на Националното бюро за правна помощ.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно определение на въззивен съд, което подлежи на инстанционен контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение съдът е приел, че е постъпила молба от Национално бюро за правна помощ с искане за присъждане на разноските за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ по в.гр.дело № 286/2014 г. на ШОС с приложено решение № ШМ-1767-101075/2013 г. на органа-молител. Прието е, че с посоченото решение въз основа на представен отчет от адв. К. С. Д. при ШАК за извършена правна помощ на лицето Д. К. Л. по гр.дело № 774/2012 г. на ШРС и в.гр.дело № 286/2013 г. на ШОС –за две инстанции и становище на Адвокатски съвет Ш. от 10.12.2013 г. на осн.чл.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ на адв.К. Д. е определено и изплатено възнаграждение в размер на 400 лв. Прието е, че ищцата в производството С. Р. следва да бъде осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата 400 лв.. За да направи извода съдът е взел предвид изхода на делото – искът на С. К. Р. е отхвърлен изцяло.
Изводите на съда са правилни.
С влязло в сила решение от 14.06.2013 г. по в.гр.дело № 286/2013 г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено решение № 1075/27.11.2012 г. по гр.дело № 774/2012 г. на Шуменския районен съд, с което е отхвърлен предявения от С. К. Р. иск по чл.45 ЗЗД за солидарно осъждане на Д. К. Л. и А. Е. М. за сумата 2 952.99 лв., от която 2 204 лв. имуществени вреди и 748.99 лв. обезщетение по чл.86,ал. ЗЗД като неоснователен.
В хода на делото пред първата инстанция с определение от 24.08.2012 г. по гр.дело № 774/2012 г. на Шуменския районен съд е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на ответницата по иска Д. К. Л.. С определение от 14.09.2012 г. по същото дело съдът е назначил за особен представител на Д. Л. адв.К. Д. от ШАК.
Съгласно разпоредбите на чл.78,ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски. Както се посочи с влязло в сила решение искът, предявен от жалбоподателката С. Р. е отхвърлен. В производството по делото пред първата и въззивна инстанция ответницата по иска Д. Л. е представлявана от адв. К. Д., определена й за процесуален представител по предоставената правна помощ.
Като взема предвид разпоредбите на чл.78,ал.7 ГПК съдът намира, че изплатеното на процесуалния представител адвокатско възнаграждение следва да се присъди в полза на Националното бюро за правна помощ, като същото се дължи от страната, чиито иск е отхвърлен – жалбоподателката С. Р.. Видно от приложеното към молбата на НБПП решение № ШМ-1767-101075 от 11.12.2013 г. въз основа на представен отчет от адв. К. Д. и становище от Адвокатски съвет [населено място] от 10.12.2013 г. за извършената правна помощ на ответницата по иска Д. Л. по г.дело № 774/2012 г. на ШРС и по в.гр.дело № 286/2013 г. на ШОС на основание чл.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ на адв.К. Д. е определено и изплатено възнаграждение в размер на 400 лв. Тази сума следва да се заплати в полза на НБПП от ищцата С. Р. по аргумент на чл.78,ал.7 ГПК.
В производството по чл.78,ал.7 ГПК не се прилагат правилата по чл.248 ГПК и сроковете, в които е допустимо да се сезира съда. В производството по чл.248 ГПК съдът извършва проверка дали не е определил или грешно е определил размера на присъдените суми при надлежно искане на страните. Доводите в частната жалба в тази насока са неоснователни. Молбата на Националното бюро за правна помощ по чл.78,ал.7 ГПК не е за допълване на постановено решение, а е за произнасяне по валидно заявено искане. Последното може да бъде заявено за първи път след постановяване на решението. Към момента на приключване на устните състезания пред съответната инстанция не може да има решение на НБПП, за да се направи искане по чл.78,ал.7 ГПК. Националното бюро за правна помощ е надлежна страна, в чиято полза се присъждат сумите, но не е страна по делото, за да може да поиска своевременно присъждане на разноски по делото, съответно да иска изменение на съдебното решение в частта за разноските. НБПП определя и изплаща възнаграждение съобразно вида и количеството на извършената дейност, удостоверена с писмен отчет на адвоката. Този отчет, съгласно чл.38,ал.3 и ал.4 ЗПП се подава за съдебните производства с приключване на производството пред съответната инстанция в срок до една година. Поради това не е възможно да се поставя изискване към НБПП да прави искания по чл.78,ал.7 ГПК в срок до един месец от постановяване на необжалваемо решение.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че молбата на НБПП е основателна. Ищцата-сега жалбоподател следва да заплати по сметка на Бюрото сумата 400 лв. на основание чл.78,ал.7 ГПК, какъвто е и извода на съда в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение№ 164/24.03.2015 г. по в.гр.дело № 286/2013 г. на Шуменския окръжен съд, с което С. К. Р., [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място]”, [улица] е осъдена да заплати на Национално бюро за правна помощ [населено място], [улица] сумата 400 лв., представляваща определено и изплатено възнаграждение на адв.К. С. Д. при ШАК за извършена от последната правна помощ на ответника Д. К. Л. за две инстанции по гр.дело № 774/2012 г. на ШРС и по в.гр.дело № 286/2013 г. на ШОС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: