Определение №530 от 40731 по търг. дело №87/87 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 530

София, 07.07.2011 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести юни през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 87 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на А. Д. Б. от [населено място] чрез процесуалния му пълномощник против въззивно решение № 156/11.11.2010 г. по гр. д. № 343/2010 г. на Ямболски окръжен съд в отхвърлителната му част, свързана с произнасяне по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо, във вр. с чл. 88, ал. 1, изр. второ ЗЗД.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора правен въпрос, дефиниран от него по следния начин: ”съставлява ли пряка последица, респективно вреда от виновно неизпълнение на договор за възлагане на строителство, пазарната стойност на построени недвижим имот, според разпоредбата на чл. 82 ЗЗД и следва ли за тази вреда недобросъвестният изпълнител по този договор да отговаря пред възложителя при положение, че тази вреда е била предвидима към момента на сключване на договора”.
Посочва се , че тъй като се претендират пропуснати ползи в резултат на неизпълнен договор, и същите подлежат на обезщетяване по реда на чл. 82 ЗЗД, то на преценка подлежи и т. н. сигурност на увеличение на имуществото на увредения, ако не е настъпила вредата. Излага се, че в конкретния случай е било налице сигурно увеличение на имуществото на ищеца, което обаче не е настъпило, поради неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество.
Твърди се, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор, депозиран от процесуалния пълномощник адв. И. Д. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска се присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, материалноправнният въпрос, така както е формулиран, не би могло да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли претенцията по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата 28600 лв., въззивната инстанция е посочила, че съобразно чл. 82 ЗЗД неизправната страна носи отговорност само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорното задължение, а за пряка последица може да се говори, само ако тя е резултат на конкретен фактически състав, но не и когато са действали странични фактори, настъпили в резултат на обективно непредвидими за страните по договора факти и явления /хиперинфлационни процеси в страната и произтичащата от този факт либерализация на цените в строителството/.
След като жалбоподателят е претендирал пропуснати ползи, то същите са определени от решаващия съд съобразно тяхното законово съдържание, тъй като те представляват неосъществено увеличение на имуществото, за съществуването на което следва да съществува сигурност, която се установява с оглед нормалното в оборота състояние. Преценката се прави от съда въз основа на всички факти по делото, като константна е практиката на ВКС, че при липса на сигурност, че имуществото на увредения е щяло да бъде увеличено, не са налице пропуснати ползи, като субективното очакване на страната е ирелевантно.
Основанията за достъп до касационно обжалване в конкретния случай следва да бъдат свързани с предмета на въззивното решение и разрешените с него материалноправни и процесуалноправни въпроси. Действително обезщетението по чл. 82 ЗЗД следва да покрие всички преки и непосредствени вреди, като при постановяване на решението съдът следва да вземе предвид всички релевантни факти. Поставеният от жалбоподателя въпрос обаче предполага преценка на правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция, и от тук и за приложението на материалния закон въз основа тях, а тези въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Всъщност формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Тези предпоставки отсъстват в настоящата хипотеза, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба се дължат направените разноски в размер на 600 /шестотин/ лева за тази съдебна инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за адвокат И. Д., процесуален пълномощник на [фирма], [населено място].
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 156/11.11.2010 г. по гр. д. № 343/2010 г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Д. Б. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за настоящата инстанция в размер на 600 /шестотин/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top