3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№530
София, 27.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1055 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от [фирма] срещу тази част от Решение № 144 от 08.07.2011 год. по гр.д.№ 239/2011 год. на Сливенски окръжен съд с която произнасяйки се по жалбите и на двете страни по спора срещу Решение № 139 от 11.03.2010 год. по гр.д.№ 4271/2010 год. на Сливенския районен съд, въззивният съд е приел, че искът на едноличното дружество срещу [фирма] за заплащане на превозно възнаграждение над 1649.65 лв. е неоснователен и погасен по давност. Това е обусловило и произнасянето по акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане за сумата над 28.94 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждането на разноски.
Предявени са обективно съединени искове: 1./ С правно основание чл.372 ал.1 ТЗ за сумата 19650.21 лв.; 2./ С правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 3000 лв.
Страните по делото са търговци и съгласно твърдението по исковата молба, правоотношенията им се основават на трайни търговски отношения, възникнали по повод договори за търговска продажба на горива и договори за превоз на стоки. В качеството на превозвач, [фирма] извършил през 2008 год., през 2009 год. и през 2010 год. международен автомобилен превоз на стоки, като за задълженията за превозно възнаграждение били издавани фактури. По част от фактурите за 2008 и 2009 год. имало извършено плащане и пълно неизпълнение по фактура за 2010 год. След извънсъдебно прихващане на насрещни задължения на превозвача към товародателя, общо дължимата сума за извършените превози възлизала на 19658.21 лв., формираща съдебно заявената претенция. Претендирано е и обезщетение за забава.
Последователно подържаната пред инстанциите по същество теза на [фирма] е била, че няма сключен превозен договор, не са представени международни товарителници и няма дължимо превозно възнаграждение. Противопоставил е и евентуалното възражение за изтекла погасителна давност по чл.32 ал.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Първоинстанционният съд е приел за доказано сключването на договори за автомобилен превоз при условията на CMR и за неоснователно възражението за погасителна давност, поради което е уважил обективно съединените искове до размера на 9383.41 лв. за първия и до размера на 745.08 лв. за втория. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора – съответно в уважената и отхвърлената част на исковете, съставът на Сливенския окръжен съд е счел за доказано наличието на превозно правоотношение по режима на CMR и е зачел възражението за погасителна давност. С оглед обстоятелството, че исковата молба е депозирана на 30.07.2010 год., извън срока по чл.32 ал.1 предл.1 CMR е само вземането по фактурата от 2010 год. Фактурата е за 3720 лв. Не са изложени мотиви защо е присъдена сумата 1649.65 лв. по нея.
Като основания за допускане на касационно обжалване, [фирма] е посочил всички основания, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Основният правен въпрос, съдържащ се в изложението е обусловен от разбирането на касатора, че Конвенцията няма приложение, тъй като е необнародвана и приоритетно ли е нейното приложение пред нормите, касаещи давностните срокове в ЗЗД.
Становището на настоящия съдебен състав е, че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускането на касационно обжалване с оглед наличието на задължителна съдебна практика по въпроса кой е приложимият закон – Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) или Закона за задълженията и договорите при определяне срока на погасителната давност за вземания произтичащи от договор за международен автомобилен превоз на стоки.
По този въпрос, Върховният касационен съд се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК с Решение № 81 от 27.05.2010 год. по т.д.№ 851/2009 год. на І т.о. на ВКС. По приложимостта на Конвенцията при други спорни въпроси, произтичащи от автомобилен превоз на стоки, Търговска колегия е имала случай да се произнесе и с Решение № 249/2011 год. по т.д.№ 55/2010 год. на ІІ т.о. и Решение №66/2011 год. по т.д.№ 770/2010 год. на ІІ т.о.
Дали правилно е определен размера на дължимото превозно възнаграждение е въпрос по същество.
Що се касае до доводите, че Конвенцията не следва да бъде прилагана, тъй като е необнародван нормативен акт, то това не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК с оглед непротиворечивото прилагане на чл.37 ЗНА – кои са подлежащите на обнародване нормативни актове, както при действието на Конституцията от 1971 год. (Конвенцията е ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 61 от 1977 г.), така и при сега действащата Конституция.
На ответната страна ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, възлизащи на 600 лв., съобразно представените с отговора по чл.287 ал.1 ГПК пълномощно и списък по чл.80 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на от Решение № 144 от 08.07.2011 год. по гр.д.№ 239/2011 год. на Сливенски окръжен съд по жалбата на [фирма].
ОСЪЖДА Д. 5”Е. да заплати на [фирма] сумата 600 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.