2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№530
Гр.София, 18.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1847 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. И. Г., [населено място] срещу определение № 335/30.01.2013г., постановено по ч.т.д.№ 97/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1879/18.10.2012г. на Пловдивския окръжен съд за прекратяване на производството по т.д.№ 376/12г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците [фирма] и [фирма], [населено място] не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба от 20.03.2012г., сключен между ответниците, е недопустим поради липсата на правен интерес на ищеца – настоящ частен жалбоподател. Изложени са съображения, че ищецът не е обосновал интереса си като физическо лице да атакува извършените сделки за продажба на недвижими имоти на дружеството [фирма]. Решенията по други висящи дела за признаване за несъществуващи на вписани в търговския регистър обстоятелства – за освобождаването на Г. като управител и за признаване за установено, че същият е едноличен собственик на капитала на [фирма], евентуално ще имат действие за в бъдеще, поради което към момента не съществувал интерес от установителния иск.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател е поставил въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото, да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правните си изводи по отношение на тях.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В. въпрос касае правилността на въззивното определение и не подлежи на проверка във фазата по селекция на частните касационни жалби.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 335/30.01.2013г., постановено по ч.т.д.№ 97/13г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: