2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр. София, 24.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 20 октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2054 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма] -гр. София срещу определение №313/14.07.2016 г. по ч.т.д.1475/2016 на ВКС, І во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение, постановено по ч.гр.д. № 729/16 на САС, с което последният е оставил без разглеждане частна жалба срещу отказ на Агенцията по вписванията по заявление А 4.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , с което е счел частната касационна жалба за недопустима , съставът на ВКС, ТК се е позовал на това, че доколкото актовете за отказ от вписване постановени в охранителното производство по молби за вписване в търговския регистър подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд, а решението на последния се обжалва пред апелативния съд, чието произнасяне е окончателно-чл.25 ал.4 ЗТР, то налице е изпълнена хипотезата на чл.274 ал.4 ГПК, според която не подлежат на касационен контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. споделя изцяло изложеното: Правилно съставът на ВКС,Първо т.о. се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Определението на въззивния съд по жалба срещу оставяне без разглеждане на жалба за спиране на производството по вписване в търговския регистър попада именно в тази категория, тъй като самото решение по молба за вписване като акт постановен в охранително производство е необжалваемо. Същото се отнася и за отказите от вписване, постановени в охранителното производство по молби за вписване в търговския регистър, които подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд, а решението на последния се обжалва пред апелативния съд, чието произнасяне е окончателно-чл.25 ал.4 ЗТР. Следователно правилен е изводът на състава постановил обжалвания акт, че съгласно чл.274 ал.4 ГПК определенията в производство по жалби срещу отказ от спиране на охранителното производство не подлежат на касационен контрол пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №313/14.07.2016 г. по ч.т.д.1475/2016 на ВКС, І во т.о. на ТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.