О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр.София, 15. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 112/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 179 на 14.07.2008 год. по гр.дело № 240/2008 год., с което е обезсилено решение № 380 от 17.12.2007 год., постановено по гр.дело № 9/2006 год. по описа на Районен съд гр. Р. в частта му, с която е отхвърлен предявения от К. Б. С. с ЕГН **********, И. Б. М. с ЕГН **********, П. Б. Ц. с ЕГН ********** и А. Б. Н. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр. Р., ул.”Х” № 20 против Й. К. Г. с ЕГН ********** от с. С., община Р., М. К. А. от с. С., общ. Радомир, Ю. С. П. от гр. С., район 19, район „Л”, ул.”Т” № 8* от гр. С., район 19, район „Л”, ул.”Т” № 8* от гр. С., район 19, район „Л”, ул.”Т” № 8* от гр. С., район 02, ж.к.”К”, ул.”Б” № 8, вх. Г, ет.2, ап.98, М. Б. П. от гр. С., р-н 15, ж.к.”М” бл.61, вх.3, ет.3, ап.8 и В. Б. В. от гр. С., район 02, ж.к.”К”, ул.”Б” № 8, вх. Г, ет.2, ап.98, че Б. Я. К. , бивш жител на с. С., община Р. към момента на образуване на ТКЗС в с. С., община Р. е бил изключителен собственик на следния недвижим имот: нива, находяща се в землището на с. С., общ. Радомир, в м.”Н”, означена по б. А-Е-Д-В-Г, оцветена с кафяв цвят по скицата на вещото лице Р. М. Г. , по изслушаното допълнително заключение в с.з. на 10.04.2007 год., която приподписана от съда е неразделна част от решението и е прекратено производството по делото в тази му част.
Недоволни от въззивното решение са касаторите К. Б. С., И. Б. М. и А. Б. Н., представлявани от адвокатите С. В. С. и Л. В. В. от П. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280 ГПК понеже при постановяване на въззивното решение е нарушен материалния закон във връзка с приложението на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и съдебният акт на окръжния съд „възпрепятства развитието на правото”.
Ответниците по частната жалба П. Б. Ц. , Й. К. Г., М. К. А., Ю. С. П., К. В. К., В. В. П., В. С. П., М. Б. П. и В. Б. В. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от иска с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ тъй като и на двете страни по спора са възстановени в стари реални граници имотите, които са заявени и съседни, а твърдението в исковата молба е, че е налице грешно нанасяне на картата на възстановената собственост по вина на ответниците. Взето е предвид, че съгласно чл.18д, ал.8 ППЗСПЗЗ заинтересованите лица имат право да направят възражения пред ОС”ЗГ” срещу из пратените карта и регистър на имотите на съществуващи стари реални граници или на имотите, възстановими в стари реални граници, което е специален административен ред за установяване на границите, в които се възстановяват имотите.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение по иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ намира, че касационната жалба на Р. Я. Я. е подадена в срока по чл.283 ГПК, същата е допустима и редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. В случая не е посочена противоречива съдебна практика.
Отделен е въпросът, че случаите, в които по повдигнатия въпрос няма съдебна практика, ще са крайно редки тъй като законите уреждат отношения, които са съществували и преди приемането им.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което не е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.07.2008 год., постановено под № 179 по в.гр.дело № 240/2008 год. по описа на П. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: