О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 30,06, 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 178 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Г”О. срещу Решение № 625 от 11.11.2009 год. по гр.д. № 580/2009 год. на Софийски окръжен съд с която е оставено в сила решението от 22.05.2009 год. по гр.д. № 88/2009 год. на Пирдопския районен съд. С това решение са били отхвърлени предявените от „Г”О. срещу „С”А. обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ и с чл.86 ал.1 ЗЗД.
Като основание за допускане на касационно обжалване, „Г”О. е посочил общата разпоредба на чл.280 ал.1 ГПК. В допълнително представена с оглед указанията на съда молба (имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 предл.1 ГПК) е посочил, че „Обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата в следния смисъл: Съдът е приел, че приложените по делото фактури, поради това, че не е доказано, че са подписани от представител на ответното дружество не са доказателство за извършване на сделката. Подписа на получателя, обаче, не е сред изискванията за реквизити на фактурите”.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „С”А. е изразил становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Изразил е и евентуалното становище, че жалбата е неоснователна. Поискал е присъждане на разноски, без обаче да са представени доказателства за направени такива.
Настоящият съдебен състав приема, че касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса дали подписът за получател върху фактурите съставлява техен задължителен реквизит.
Становището, че не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол се основава на следното:
Обективно съединените главни претенции с които ищецът „Г”О. е сезирал първоинстанционният съд са с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр.чл.318 ТЗ. Паричните вземания на ищцовото дружество срещу се основават на 9 бр. фактури и са на обща стойност 13655.29 лв. за горива – бензин и евро-дизел, масла, антифриз, течност за чистачки, гъби за табло, кърпи за лице и кърпи zewa. Предявени са и акцесорни претенции с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за общата сума 1087.49 лв. – обезщетение за забава при плащането на фактурите от датата на падежа и до депозиране на ИМ.
Между страните няма сключен единен договор за търговска продажба в изпълнение на който да биха били издадени фактурите. Т.е. всяка една от 9-те фактури материализира отделен договор за търговска продажба, съответно за стоките, изброени в нея.
Ответникът е оспорил пасивната си легитимация, твърдейки, че не е получил стоките, чието заплащане се иска. Оспорил е подписите на посочения като получател върху фактурите С. Н. (негов законен представител). Неоспореното заключение на назначената по делото графологична експертиза е, че подписите не са на Н. За да отхвърлят исковете, съдилищата са се позовали на недоказаност на твърдението, че стоките са предадени на представител на ответника и той дължи плащането им.
Касаторът се позовава на противоречие на извода на въззивния съд с Решение № 8355/2006 год. по адм.д. № 7865/2005 год. на І а.о. на ВАС и на обжалваемото Решение № 759/2008 год. по гр.д. № 533/2008 год. на Бургаския районен съд, за което няма данни дали е влязло в сила.
Съгласно ТР № 1/2009 год., за да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по обуславящия правен въпрос следва да в противоречие със задължителната практика на ВС на НРБ, ВС на РБ и на ВКС, каквито цитираните решения не са. Освен това, въпросът за реквизитите на фактурата и по-конкретно – подписът на получателя не е обуславящ. Становището на състава на СОС е, че е останало недоказано доставянето на стоките на ответника, тъй като единственото доказателство – подписа за получател върху фактурите е опровергано.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 625 от 11.11.2009 год. по гр.д. № 580/2009 год. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.