О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр. София, 11.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1209 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1668 от 12.07.2017 г. по в. гр. д. № 5119/2016 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 5575 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 1320/2015 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 5 ЗЛС, предявен от М. Ц. Л. против Т. М. Л., двамата от [населено място]. В решението е прието за установено, че през 2008 г. на ответника е поставена диагноза „параноидна шизофрения“. С експертно решение на ТЕЛК № 1515 от 25.06.2012 г. му е била определена 80 % трайно намалена работоспособност поради „параноидна шизофрения с персистиращи психотични симптоми и социална дезадаптация“. Неколкократно ответникът е бил настаняван в психиатрични заведения, като по време на престоя си в псхиатрично отделение на СБАЛЛС, [населено място] от 23.12.2008 до 06.03.2009 г. е било констатирано, че е некритичен, с параноидни налудности, хипореактивен, дистантен от другите пациенти, със занемарена лична хигиена. Установено е, че през 2015 г. е наводнил входа на сградата, която обитавал и се заключил в жилището си. Наложило се да бъде разбита вратата и да бъде отведен за лечение със съдействие на полицията. За периода от 02.01.2015 г. до 26.01.2015 г. е бил приет в ЦПЗ [фирма]. При прегледа, осъществен за изготвяне на приетото по делото експертно заключение е установено, че ответникът е ситуативно напрегнат, тревожен относно резултата от прегледа, контактен, в ясно съзнание, като критичността е формална. Прието е, че заболяването е непрекъснато, с напредващи негативни и персистиращи психотични симптоми, като след проведено лечение има степенно подобрение, а след последната хоспитализация е постигната ремисия, която е непълна – няма психотични прояви, но заболяването протича с прогресиращ дефицит. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е прието, че ответникът може да се справя с елементарни дейности от ежедневието и самообгрижването си, но не напълно самостоятелен и не може напълно да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Прието е, че в случая определящ е интересът на ответника, който е частично неспособен да преценява и защитава личните и имуществени си интереси, тъй като е лесно манипулативен и податлив на внушения. Не е установено наличието на близки роднини, които да могат да осигурят необходимата на ответника подкрепа – майката на ищеца, по чиято молба е инициирано производството по делото е на възраст 75 г. и множество заболявания. Поради липсата на актуални психотични симптоми и съгласието на ответника да се лекува в съответствие с медицинските предписания, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че са налице изискуемите медицински и юридически предпоставки за ограничаване на дееспособността на ответника чрез поставянето му под ограничено запрещение.
С решение на Софийски апелативен съд № 2066 от 27.09.2017 г. е оставено без уважение искане на особения представител на Т. Л. за допълване на въззивното решение в частта му за разноските.
Срещу постановените по в. гр. д. № 5119/2016 г. решения на Софийски апелативен съд са постъпили касационни жалби от Т. М. Л.. В касационната жалба срещу решение № 1668 от 12.07.2017 г. по в. гр. д. № 5119/2016 г. на Софийски апелативен съд се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): процесуално допустимо ли е в производство по реда на чл. 336 от ГПК пълнолетно лице, за което се твърди, че е душевно болно и няма възможност да се грижи за своите работи, да бъде представлявано в съдебното производство от особен процесуален представител, при условие че не са били налице доказателства и процесуални предпоставки за такова назначение, а за назначаване на служебен защитник; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи кои факти счита за доказани и въз основа на какви доказателства, както и да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви; следва ли съдът, сезиран с искане за поставяне под запрещение, да следи за защитата на интересите на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, да съблюдава изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания и да прави преценка за наличието или липсата на медицински и юридически критерий за поставяне под запрещение, както и да изследва причинна връзка между тях; длъжен ли е въззивният съд да инициира допълване и/или отстраняване неяснотите в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата или ограничен от забраната на чл. 266 ГПК. Приложени са решение № 105 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 412/2016 г., І г.о., ВКС; решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г., ІV г.о., ВКС; решение № 99 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 6817/20014 г., І г.о., ВКС; решение № 179 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 3747/2013 г., ІІ г.о., ВКС; решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г., ІV г.о., ВКС; решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., ІV г.о., ВКС; решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., ІV г.о., ВКС; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., ІV г.о., ВКС; решение № 113 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 5835/2014 г., І г.о., ВКС; решение № 91 от 27.08.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г., ІІ г.о., ВКС; ППВС № 5/1979; решение № 226 от 31.10.2016 г. по гр. д. № 4922/2015 г., ІV г.о., ВКС; решение № 227 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 3340/2013 г., ІІ г.о., ВКС; решение № 203 от 08.12.2016 г. по гр. д. № 2220/2016 г., ІІІ г.о., ВКС; решение № 185 от 21.09.2010 г. по гр. д. № 1587/2009 г., ІV г.о., ВКС; решение № 214 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 1619/2015 г., ІІІ г.о., ВКС.
Ответникът по касационната жалба М. Ц. Л. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Прокуратурата на РБ не взема становище по касационната жалба.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът процесуално допустимо ли е в производство по реда на чл. 336 от ГПК пълнолетно лице, за което се твърди, че е душевно болно и няма възможност да се грижи за своите работи, да бъде представлявано в съдебното производство от особен процесуален представител, при условие че не са били налице доказателства и процесуални предпоставки за такова назначение, а за назначаване на служебен защитник, не е обуславящ изхода на делото. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, независимо от даденото от първоинстанционния съд определение на качеството на процесуалния представител на ответника. Без отношение към правните изводи на съда относно основателността на искането за поставяне на ответника под запрещение е дали процесуалният му представител е бил назначен в качеството на особен представител или по реда на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ – и в двата случая на ответника е оказана адвокатска защита, с което интересите на страната са защитени.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи кои факти счита за доказани и въз основа на какви доказателства, както и да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви. Съгласно установената съдебна практика, в т. ч. приложените към касационната жалба съдебни актове, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Съобразявайки тази практика и в съответствие с чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по въведените с въззивната жалба доводи при съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства. Възприел е изводите на първоинстанционния съд и е препратил към тях по реда на чл. 272 ГПК, но е изложил и собствени мотиви защо приема за установено, че ответникът страда от душевна болест, довела до личностова промяна, нарушаваща базисните му психични годности.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът следва ли съдът, сезиран с искане за поставяне под запрещение, да следи за защитата на интересите на лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Съдът е формирал изводите си доколко ответникът е в състояние да се грижи за собствените си работи след преценка на обясненията му при проведения личен разпит, експертно заключение, свидетелски показания и писмени доказателства за здравословното му състояние, приемайки, че се налага действията му да бъдат потвърждавани от попечител, за да се избегне подвеждането му или въвличането му в ситуации, застрашаващи здравето или имуществото му. Отчетени са и основните изисквания на Конвенцията за правата на хората с увреждания (ДВ, бр. 37 от 2012 г.), съгласно които ограниченията на тези лица трябва да бъдат пропорционални на състоянието им – с поставянето на ответника под ограничено запрещение се изключва само възможността за предприемане на правни действия, които да накърнят интересите му.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът длъжен ли е въззивният съд да инициира допълване и/или отстраняване неяснотите в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата или е ограничен от забраната на чл. 266 ГПК. Съгласно установената съдебна практика, в производството по Глава Двадесет и осма ГПК за поставяне под запрещение съдът не е обвързан от оплакванията във въззивната жалба, нито е ограничен от забраната по чл. 266 ГПК. В това производство въззивният съд има правомощията да събира доказателства служебно и да поправи допуснатите от първоинстанционния съд пропуски. Тази задължения обаче съдът има само в случаите, когато в производството пред първоинстанционния съд са допуснати съдопроизводствени нарушения, препятстващи пълното изясняване на делото. Когато в производството пред окръжния съд са събрани всички доказателства, а експертното заключение дава отговор на въпросите, за които се изискват специални знания, въззивният съд е в правомощията си да откаже допускане на нови доказателства, в т.ч. на допълнителна медицинска експертиза. В конкретния случай, в производството пред Софийски градски съд е проведен обстоен разговор с лицето, чието запрещение се иска, изслушан е свидетел, приета е медицинска документация, в т.ч. епикризи от здравните заведения, където е провеждано лечението на ответника, а експертното заключение е изготвено въз основа на изследвания, проведени при стационарни лечения на ответника и личния му преглед – съдът е могъл да изгради обосновани изводи за здравословното състояние на ответника и необходимостта от мерки за защита на интересите му, съобразявайки и прогнозите на заболяването.
В касационната жалба срещу решение № 2066 от 27.09.2017 г. по в. гр. д. № 5119/2016 г. на Софийски апелативен съд се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: процесуално допустим ли е обявен въззивен съдебен акт в случаите, в които се окаже, че въззивното производство е било преждевременно образувано, но въззивното дело не е било прекратено и върнато на първоинстанционния съд; кога е налице т. нар. преждевременно образувано въззивно производство; какви са процесуалните последици за въззивното производство от преждевременното му образуване, като цяло, и в частност, в конкретната хипотеза; процесуално допустимо ли е въззивният съд в инициирано производство по реда на чл. 250 от ГПК да се произнесе по основателността на молба за допълване на обявеното въззивно решение, след като е установил, че дължи произнасяне по нея, тъй като въззивната частна жалба, по изложеното в която е било поискано постановяване на допълнително въззивно съдебно решение, се оказала нередовна; процесуално допустимо ли е въззивният съд във връзка с произнасяне по инициираното производство по реда на чл. 250 от ГПК да върне неприключило (несвършено) въззивно производство или части от него на по-долустоящия съд, който да поправи констатирани нередовности в подадена въззивна частна жалба; процесуално допустимо ли е въззивният съд във връзка с произнасяне по инициираното производство по реда на чл. 250 от ГПК са да отстрани констатираните от него нередовности по въззивната частна жалба, след което да постанови допълнително въззивно решение; в този смисъл разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г., постановено от ОСГК на ВКС на РБ по тълк. д. № 1/2001, загубили ли са действие в тази си част по отношение на ГПК от 2007 г.; процесуално допустимо ли е въззивният съд в инициирано производство по реда на чл. 250 от ГПК да даде указания за образуване на отделно частно гражданско дело по частна жалба срещу определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, когато има постъпила и разгледана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение; разпоредбите на Правилника за администрация в съдилищата, по-конкретно – на чл. 82, ал. 1 , изр. 1, чл. 76, ал. 4, предл. 9 и други, имат ли задължителен характер, с който трябва да се съобразяват съдийските състави при произнасянето си или те се отнасят само за съдебната администрация; процесуално допустимо ли е съдът по реда на глава осемнадесета, раздел IV от ГПК, и по-конкретно – на основание чл. 253 от ГПК, да оттегли (изменя, отменя) свои вътреинстанционни определения, след като вече се е произнесъл по съществото на спора, т.е. след като е обявил инстанционния си съдебен акт – съдебното решение.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и на решение № 2066 от 27.09.2017 г. по в. гр. д. № 5119/2016 г. на Софийски апелативен съд предвид следното:
С определение № 22733 от 03.10.2016 г. по гр.д. № 1320/2015 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е оставил без уважение искане за увеличение възнаграждението на процесуалния представител на ответника. Срещу определението е била подадена частна жалба от процесуалния представител на ответника адвокат Т. П., приложена към въззивно гр. д. № 5119/2016 г. на Софийски апелативен съд. В хода на производството по делото, след констатация, че частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е приложена по делото без да е администрирана – не е връчен препис на насрещната страна за отговор в седмичен срок, съдът е постановил да бъде образувана в отделно частно гражданско дело. С решение № 2066 от 27.09.2017 г., Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането на процесуалния представител на въззивника за допълване на въззивното решение в частта му за разноските. Приел е, че произнасянето по частната жалба срещу определение № 22733 от 03.10.2016 г. по гр.д. № 1320/2015 г. на Софийски градски съд е извън предмета на делото.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси нямат отношение към валидността, допустимостта и правилността на така постановеното съдебно решение. Съгласно чл. 250 ГПК, съдът се произнася с допълнително решение, когато не се е произнесъл по целия спорен предмет на делото. Предмет на въззивно гр. д. № 5119/2016 г. на Софийски апелативен съд е правилността на решение № 5575 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 1320/2015 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по реда на чл. 336 и сл. ГПК. Законосъобразността на определение № 22733 от 03.10.2016 г. по гр.д. № 1320/2015 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК е извън предмета на гр. д. № 5119/2016 г. на Софийски апелативен съд, поради което повдигнатите от касатора въпроси във връзка с организацията при образуване на въззивните дела, в т.ч. на производствата по частни жалби са без отношение към изхода на делото. Независимо от изложеното, както вече бе посочено, правната същност на дължимата адвокатска защита, оказана по реда на ЗПрП или при назначаването на адвокат за особен представител е идентична. Повдигнатите от касатора въпроси са относими единствено към реда за определяне на възнаграждението за процесуално представителство, по отношение на което следва да бъдат приложени правилата на чл. 37 и чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗПрП.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1668 от 12.07.2017 г. и на решение № 2066 от 27.09.2017 г. по в. гр. д. № 5119/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: