О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр. София, 27.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3165/2015 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Д. Р. в качеството му на пълномощник на М. В. И. срещу определение № 185/25.03.2015 г., постановено по гр.дело № 134/2015 г. на Върховен касационен съд,ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 303/23.10.2014 г. по възз.ч.гр.д. № 370/2014 г. на Апелативен съд-В. Т..
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба В. Т. Б. не е подал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледано по същество жалбата е неоснователна,поради следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 473/2013 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е образувано по искова молба на В. Т. Б. против М. В. И. с правно основание чл. 69 във вр. с чл. 70 СК.
С определение № 972/15.11.2013 г., постановено по реда на чл. 29, ал. 3 ГПК, съдът е назначил адв. Ц. Т. за особен представител на ответника И.. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител, в който е направено възражение за местна подсъдност на делото, като е посочено, че ответникът има постоянен адрес в [населено място], следователно по правилата за местната подсъдност предявеният иск е подсъден на Окръжен съд – Русе.
С определение №1049/13.12.2013 г. Окръжен съд-Ловеч е прекратил производството по делото и го е изпратил на Окръжен съд- Русе. Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба, подадена от ищцата В. Б.. По жалбата е образувано ч.гр.д. № 22/2014 г. по описа на Апелативен съд – В. Т., в което е постановено определение № 21/18.02.2014 г., с което е отменено първоинстанционното прекратително определение и делото е върнато на Окръжен съд-Ловеч, за да се продължи разглеждането му.
В открито заседание по гр.д. № 473/2013 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, провело се на 29.05.2014 г., за което ответникът е редовно уведомен, същият се представлява от пълномощника адв. Р., който отново прави възражение за подсъдност на делото на основание чл. 105 ГПК. С протоколно определение от 29.05.2014 г., съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ответника за прекратяване на делото на основание чл. 105 ГПК и изпращането му подсъдност на Окръжен съд-Русе.
Срещу определението от 29.05.2014 г. е постъпила частна жалба от ответника, чрез процесуалния му представител адв. Р.. С определение № 303/23.10.2014г., постановено по гр.д. № 370/2014 г., Апелативен съд- В. Т. е обезсилил първоинстанционното определение и е оставил без разглеждане искането на процесуалния представител на ответника за прекратяване производството по делото на основание чл. 105 ГПК и за изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Русе. Това разрешение е обосновано с мотивите, че е недопустимо да се пререшава повторно въпросът за местната подсъдност на делото, който вече е бил разгледан и разрешен с определение № 21/18.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 22/2014г. по описа на Апелативен съд – В. Т.. Въззивният съд е посочил, че по отношение на искането на процесуалния представител на ответника първостепенният съд е съобразил, че същото е недопустимо, а не неоснователно и поради тази причина първоинстанционният съд е постановил недопустим акт.
С обжалваното в настоящото производство определение № 185/25.03.2015 г. по ч. гр.д. №134/2015г., състав на ВКС, ІІІ г.о. е разгледал частната жалба на М. И. срещу определение № 303/23.10.2014г., постановено по гр.д. № 370/2014 г.на Апелативен съд- В. Т.. Съдът е приел, че обжалваното определение не подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като без разглеждане от въззивния съд е оставена не частната жалба от М. И., а искането му делото да се изпрати на друг съд по подсъдност. Изрично е посочил, че Апелативен съд- В. Т. вече е упражнил въззивен контрол, като е обезсилил обжалваното първоинстанционно определение, поради процесуална недопустимост съдът да се произнася повторно по същия въпрос. Съставът на ВКС,ІІІ г.о. е посочил, че контролът върху определенията по чл. 121 ГПК, при които не е налице прекратяване пред сезирания съд, е двуинстанционен, позовавайки се на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС- актуално и към настоящата редакция на процесуално правната –уредба на касационното обжалване ,съгласно т. 9, б. „в” на ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното определение на предходния състав на Върховния касационен съд е правилно и законосъобразно. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона в т. 9, б. „в” на ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая въззивният съд се е произнесъл като втора инстанция по законосъобразността на определението, с което първоинстанционният съд е отхвърлил направения отвод за местна подсъдност. Определението на Апелативен съд- В. Т. е окончателно и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол.
Като е съобразил изложеното, Върховният касационен съд,ІІІ г.о. е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 185/25.03.2015 г., постановено по ч. гр.д.№ 134/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: